Читать «Пътят на марсианците» онлайн - страница 80

— Хм-хм — рече Шефийлд.

— И, ами… е, може и да съм сгрешил. В целия дневник изобщо не се споменаваше целта на експедицията. Не би трябвало да е така, освен ако целта не е секретна. Като че ли капитанът я крие даже от корабните офицери. И името на кораба е дадено като „Джордж Г. Грънди“.

— Естествено, че ще е така — каза Шефийлд.

— Не знам. Подозирах тази работа с „Трите G“ — мрачно рече Марк.

— Изглеждаш разочарован, че капитанът не лъжеше — забеляза Шефийлд.

— Не разочарован. Облекчен, струва ми се. Мислех си… мислех си… — Той замълча и погледна силно объркан, но Шефийлд не направи усилие да му помогне. Марк беше принуден да продължи. — Мислех си, че могат да ме лъжат всички, а не само капитанът. Даже вие бихте могли, д-р Шефийлд. Мислех си, че просто не искате да разговарям с екипажа поради някаква причина.

Шефийлд се опита да се усмихне и успя. Професионалното заболяване на Службата по мнемоника беше подозрителността. Бяха изолирани, тези мнемоници, и бяха различни. Причината и следствието бяха очевидни.

— Според мен, в книгите си за народните вярвания ще откриеш, че тези суеверия не се основават непременно на логичен анализ — леко започна Шефийлд. — От планета, която се е прочула, се очаква зло. Доброто, което се случва, се пренебрегва, а лошото се разгласява и преувеличава. И започва да се разраства като лавина.

Той се отдръпна от Марк. Зае се да преглежда хидравличните столове. Скоро щяха да се приземят. Без нужда, психологът опипа цялата дължина на мрежата от предпазни колани, застанал с гръб към момчето. Под тази защита той каза:

— И, разбира се, нещата се влошават още повече поради факта, че Млади е толкова различен.

(Сега спокойно, спокойно. Не препирай. Беше опитвал този трик и преди, и…)

— Не, не е — възрази Марк. — Ни най-малко. Другите експедиции, които са се провалили, са били различни. Това е истината.

Шефийлд остана, обърнат с гръб. Чакаше.

— Седемнайсетте други експедиции, които са се провалили на днес обитаеми планети, са били малки изследователски експедиции. В шестнайсет от случаите причината за смъртта е било някакво корабокрушение, а в останалия случай — „Кома Майнър“ — провалът е последвал в резултат от изненадващо нападение на местни форми на живот, не разумни, разбира се. Разполагам с подробностите за всичко…

(Шефийлд не можа да се въздържи да стаи дъх. Марк можеше да даде подробности за всички експедиции. Всички подробности. Да цитира всички доклади за всяка експедиция, дума по дума, за него бе толкова лесно, колкото да каже да или не. И спокойно можеше да реши да го направи. Мнемоникът не притежаваше избирателност. Това бе едно от нещата, които правеха обикновеното другарство между мнемониците и обикновените хора невъзможно. Мнемониците бяха ужасно отегчителни. Дори Шефийлд, който бе обучен и свикнал да слуша всичко това и който нямаше намерение да прекъсва Марк, ако беше на вълна да приказва, леко въздъхна.)