Читать «Пътят на марсианците» онлайн - страница 52

Ала с времето изчезва и планетната топлина. Дупките трябва да се прокопават все по-дълбоко и по-дълбоко, докато планетата не умре съвсем.

Времето наближаваше.

На повърхността на планетата апатично повяваше неонов ветрец и едва успяваше да раздвижи езерцата от кислород, събрали се в низините. От време на време през дългия ден вкоравеното слънце припламваше за кратко с мътночервен блясък и кислородните езера започваха лекичко да клокочат.

През дългата нощ над езерата се издигаше синьо-бял кислороден скреж и по голите скали се образуваше неонова роса.

На хиляда и триста километра под повърхността тлееше последната искрица топлина и живот.

2.

Връзката на Уенда с Рой беше толкова силна, колкото изобщо някой може да си представи, много по-силна, отколкото бе прилично тя да знае.

Бяха й позволили да влезе в овариума само веднъж през живота й и ясно й бяха дали да разбере, че това е единственият път.

Расолога бе казал:

— Не отговаряш напълно на стандартите, Уенда, но не си стерилна и ще опитаме веднъж с теб. Може и да стане.

Тя искаше да стане. Искаше го отчаяно. Съвсем рано през живота си бе разбрала, че й липсва интелигентност и че никога няма да стане нещо повече от Ръчник. Смущаваше я фактът, че ще отслаби Расата и копнееше за една-единствена възможност да създаде друго същество. Това се превърна в нейна фиксидея.

Тя намести яйцето си в един от ъглите на структурата и после се върна да погледа. „Случайностният“ процес, който разместваше леко яйцата по време на механичното осеменяване (за да осигури равномерно разпределение на гените), по някакво щастливо стечение на обстоятелствата съвсем лекичко разклати собственото й заклещено там яйце.

Тя ненатрапчиво продължи да гледа и по време на периода на съзряване, наблюдаваше малкото, появило се от едно от яйцата, което бе нейното, забеляза физическите му белези и продължи да го гледа как расте.

Той беше здраво дете и Расолога го одобри.

Веднъж тя бе казала съвсем нехайно:

— Вижте онова, онова, което седи там. Не е ли болно?

— Кое? — сепна се Расолога. Видимо болните бебета в този стадий щяха да бъдат силна критика срещу собствената му компетентност. — Имате предвид Рой ли? Глупости. Иска ми се всичките ни малки да бяха като него.

Отначало тя беше просто доволна от себе си, после уплашена, а накрая — ужасена. Откри, че преследва детето, проявява интерес към учението му, наблюдава го по време на игра. Беше щастлива, когато то бе наблизо, а иначе — потисната и нещастна. Никога не беше чувала за такова нещо и се срамуваше.

Би трябвало да посети Менталика, но не беше чак толкова глупава. Поне дотам й стигаше ума, за да знае, че това не е леко отклонение и представлява спазъм на мозъчна клетка. Беше истинска психотична проява. Сигурна бе. Ако разберяха, щяха да я затворят. Навярно щяха да я подложат на евтаназия, като безполезно разхищаване на стриктно ограничената енергия, с която расата разполагаше. Можеха даже да подложат на евтаназия рожбата на яйцето й, ако откриеха коя беше тя.