Читать «Пътят на марсианците» онлайн - страница 29

„Сянката“ се приближаваше, а хората не правеха нищо друго, освен да гледат планината в небето, която превъзхождаше самия Сатурн по зрелищност. Всяка нейна вдлъбнатина и долина представляваше ясен белег на лицето й. Но когато мина през орбитата на планетоида, тя пресече на цял километър зад тогавашното му положение.

Парният реактивен двигател угасна.

Лонг се наведе на мястото си и скри очи. Не беше ял от два дни. И сега, обаче, не можеше да яде. Никой друг планетоид не беше достатъчно близо до тях, за да им попречи, дори ако започнеше да се приближава в същия момент.

Обратно на повърхността на планетоида, Суенсън каза:

— През цялото време, докато гледах как се спуска онази проклета скала, непрекъснато си казвах: „Това не може да се случи. Не можем да позволим да се случи.“

— По дяволите — рече Риос, — всички бяхме нервни. Видя ли Джим Дейвис? Беше позеленял. Самият аз бях малко нервен.

— Не е в това проблемът. Знаеш, че това не беше просто… умиране. Мислех си — знам, че е смешно, но какво да направя? — мислех си, че Дора ме предупреждаваше, че ще се убия и че никога нямаше да допусне да чуя последната част на историята. Не е ли чудесно отношение в подобен момент?

— Слушай — каза Риос, — искаше да се ожениш и се ожени. Защо идваш при мен с проблемите си?

10.

Споена в едно тяло, флотилията се завръщаше по дългия си курс от Сатурн за Марс. Всеки ден тя изминаваше такова разстояние в космоса, каквото й бе струвало девет дни в обратната посока.

Тед Лонг беше вдигнал целия екипаж по спешност, петте кораба бяха закрепени в планетоида, от пръстените на Сатурн и не можеха да се движат или маневрират самостоятелно, така че координирането на енергийния им източник се беше превърнало в щекотлив проблем. Вибрациите, които започнаха на първия ден от пътуването, едва не накараха косите им да окапят.

Това поне се оправи от само себе си, когато скоростта се увеличи поради силния тласък отзад. Надхвърлиха сто и шейсет хиляди километра в час късно на втория ден и непрекъснато ускоряваха към милион километра, че и нагоре.

Корабът на Лонг, който играеше ролята на връх на замразената флота, единствен имаше изглед към петте посоки на космоса. При настоящите условия тази позиция не беше приятна. Лонг откри, че наблюдава напрегнато и си представя как звездите по някакъв начин бавно започват да се плъзгат назад, да профучават покрай тях под въздействието на огромната скорост на многосъставния кораб.

Не беше така, разбира се. Те оставаха приковани към черния фон и от разстоянието си с търпелива неподвижност не обръщаха внимание на всяка скорост, която можеше да постигне обикновеният човек.

След първите няколко дни хората започнаха болезнено да се оплакват. Не само, че бяха лишени от космическото плуване. Бяха обременени от много повече от обичайното псевдогравитационно поле на корабите, от ефектите на жестокото ускорение, при което живееха Самият Лонг беше изтощен до смърт от безжалостното налягане върху хидравличните възглавници.