Читать «Пътят на марсианците» онлайн - страница 30

Започнаха да изключват двигателите за по един час на всеки четири и Лонг се измъчваше.

Беше изминала повече от година, откакто за последен път бе видял в илюминатора Марс да се отдалечава от този кораб, който тогава беше самостоятелна единица. Какво ли се бе случило оттогава? Дали все още колонията беше там?

Изпаднал в нещо подобно на растяща паника, Лонг ежедневно пращаше радиоимпулси към Марс с обединената енергия на двайсет и петте кораба. Отговор нямаше. Той и не очакваше. В момента Марс и Сатурн бяха от противоположни страни на Слънцето и докато не се издигнеше достатъчно високо над еклиптиката, за да остави Слънцето много под линията, свързваща го с Марс, слънчевите смущения щяха да попречат на преминаването на всякакви сигнали.

Високо над външния ръб на Астероидния пояс достигнаха максимална скорост. С къси струи енергия първо от единия страничен двигател, а после от другия, огромният кораб се обърна. Съставният двигател отзад започна отново могъщия си рев, но сега резултатът беше намаляване на скоростта.

Минаха на сто и шейсет милиона километра над Слънцето и завиха надолу, за да пресекат орбитата на Марс.

На една седмица път от Марс за пръв път се чуха ответни сигнали — фрагментарни, откъслечни и неразбираеми, но идваха от Марс. Земята и Венера бяха под достатъчно различни ъгли, за да няма съмнение в това.

Лонг се отпусна. Във всеки случай, на Марс все още имаше хора.

На два дни път от Марс сигналът беше силен и чист и Санков се намираше на другия край на връзката.

— Здравей, синко — каза той. — Тук е три часът сутринта. Изглежда хората не мислят за стареца. Изкараха ме направо от леглото.

— Съжалявам, сър.

— Няма защо. Изпълняваха заповеди. Страхувам се да питам, синко. Някой да е ранен? Може би мъртъв?

— Няма мъртви, сър. Нито един.

— А… а водата? Остана ли ви?

Лонг се насили да звучи равнодушно.

— Достатъчно.

— В такъв случай, връщайте се у дома колкото можете по-бързо. Без да рискувате, разбира се.

— Значи има проблеми.

— Уцели точно в целта. Кога ще кацнете?

— След два дни. Можете ли да издържите толкова дълго?

— Ще издържа.

Четирийсет часа по-късно Марс беше нараснал до ръждивооранжева топка, която изпълваше илюминаторите. Бяха в заключителната спирала на приземяването.

— Бавно — каза си Лонг, — бавно. — При тези условия, дори рядката атмосфера на Марс можеше да предизвика ужасни повреди, ако минеха прекалено бързо през нея.

Тъй като влязоха много над еклиптиката, спиралата им се движеше от север на юг. Една полярна шапка се бялна под тях, после зърнаха много по-малката на лятното полукълбо, отново голямата, сетне пак малката, на все по-големи интервали. Планетата се приближаваше и започваха да се разпознават белезите на повърхността.

— Готови за кацане! — извика Лонг.

11.

Санков правеше всичко възможно да изглежда спокоен, но му беше трудно, като се имаше предвид, че момчетата бяха съобщили за връщането си съвсем неотдавна. Но се получи достатъчно добре.