Читать «Пътят на марсианците» онлайн - страница 13

— Е, тогава — извика Риос, — какво ще правим? Пак казвам — да си я вземем! Да си вземем водата!

— А аз казвам, че не можем да го направим, Марио. Не виждаш ли, че това, което предлагаш ти, е пътят на Земята, пътят на земяните? Опитваш се да упорстваш за пъпната връв, която свързва Марс със Земята. Не можеш ли да се освободиш от нея? Не можеш ли да видиш пътя на марсианците?

— Не, не мога. Ти ми кажи.

— Ще го направя, ако слушаш. Когато мислим за Слънчевата система, за какво си мислим? За Меркурий, Венера, Земята, Луната, Марс, Фобос и Деймос. Ето — седем тела, това е всичко. Но те представляват 1% от Слънчевата система. Ние, марсианците, сме точно на ръба на другите 99%. Там навън, в посока обратна на Слънцето, има невероятно количество вода!

Другите зяпнаха.

Суенсън неуверено каза:

— Имаш предвид пластовете лед на Юпитер и Сатурн ли?

— Не конкретно тях, но ще признаеш, че това е вода. Повече от хиляда километров пласт вода е много вода.

— Но целият е покрит със слой амоняк или… или с нещо друго, нали? — попита Суенсън. — А и не можем да се приземяваме на по-големите планети.

— Зная — кимна Лонг, — но не съм казал, че това е отговорът. По-големите планети не са единствените обекти там. Ами астероидите и спътниците? Веста е астероид с диаметър триста и двайсет километра и е само едно голямо парче лед. Една от луните на Сатурн представлява предимно лед. Какво ще кажете за това?

— Никога ли не си бил в космоса, Тед? — попита Риос.

— Знаеш, че съм бил. Защо питаш?

— Естествено, знам, че си бил, но все още приказваш като земянин. Помислял ли си за разстоянията? Средният астероид е най-близо на сто деветдесет и два милиона километра от Марс. Това е два пъти повече от маршрута Венера-Марс и знаеш, че почти никой лайнер не го изминава на един път. Обикновено спират на Земята или на Луната. Най-после, колко дълго очакваш някой да остане в космоса, човече?

— Не знам. Ти какво ще кажеш?

— Сам знаеш. Не е необходимо да ме питаш. Шест месеца. Има го в наръчниците. След шест месеца, ако още си в космоса, ставаш обект на психотерапията. Нали, Дик?

Суенсън кимна.

— И това са само астероидите — продължи Риос. — От Марс до Юпитер са петстотин двайсет и осем милиона километра, а до Сатурн са хиляда сто и двайсет милиона. Как е възможно някой да се справи с такова разстояние? Да предположим, че поддържаш стандартна скорост или дори, че стигнеш до двеста киломили в час. Това ще ти отнеме — чакай да видим, като вземем под внимание времето за ускорение и намаляване на скоростта — около шест-седем месеца, за да стигнеш до Юпитер и близо година, за да стигнеш до Сатурн. Разбира се, теоретично, можеш да вдигнеш скоростта до милион и шестстотин хиляди километра в час, но откъде ще вземеш вода, за да го направиш?

— Бре — каза един тънък гласец, свързан с изцапан нос и кръгли очи. — Сатурн!

Дора се изви на стола си.

— Питър, марш обратно в стаята си!