Читать «Пътят на динамита» онлайн - страница 142

Стискаше силно. Пред очите му се появиха бели мълнии. Болката експлодира, а частици от нея се разпръснаха навсякъде, подобно на фойерверки. Мъжът, наречен Бен Фрай, гледаше упорито стената, скърцаше със зъби, а очите му заплашваха да изскочат от орбитите си. Около капсулата в тялото му се бе образувала гнойна торбичка. Пръстите му изтикваха кистата към повърхността. Усещаше чуждото тяло в плътта си не толкова с пръсти, колкото по движението му.

Чувстваше как острите му ръбове си проправят път през тъканта към кожата. Натисна още по-силно. Пред очите му се спусна пелена от червена болка. Алените и белите пламъци на страданието заподскачаха весело заедно. Дори и мъжът, наречен Бен Фрай, остана изумен от силата на болката.

После с тих пльокащ звук кожата на бедрото му се разкъса. Оказа се просто — сякаш стискаше пъпка. Той отметна одеялото, за да види какво става. Жълтата гной пълзеше надолу по бедрото му. Тя попи в зеления плат на панталоните и образува нарастващо петно. Мъжът, наречен Бен Фрай, издаде едва чут стон и стисна плътта си с всички сили. Гнойта продължаваше да тече, а пръстите му вече напипваха капсулата. Не можеше да повярва колко много гной се е събрала в тялото му. Най-сетне потече и кръв — светла и водниста. В средата на жълто-червената плът се показа единият край на капсулата.

Мъжът, наречен Бен Фрай, хвана малкото крайче на капсулата с палеца и показалеца на другата си ръка. Бавно издърпа чуждото тяло от плътта си, а от очите му потекоха сълзи.

Капсулата бе влажна и хлъзгава от соковете на тялото му. Той я избърса в чаршафа, за да я хване по-сигурно. После взе предмета с две ръце и го счупи наполовина. Стана лесно. Капсулата бе изработена с идеята да я счупят. Получиха се две парчета — синьо и червено. Всяко от парчетата имаше остър и плосък край. Мъжът, наречен Бен Фрай използва острия край на синята половина, за да издълбае отвор в плоския край на червената и обратно. Все едно че разпечатваше тубичка с лепило.

Разполагаше с още около шест минути, преди камерата отново да покаже килията му на монитора. Достатъчно време.

Пренебрегна парещата болка в бедрото си и се изтърколи от леглото. Приклекна на пода на затворническата килия. Първо вкара в употреба синята половина. Натисна я четири пъти — веднъж там, където вратата се свързваше с горната част на металната рамка, и по веднъж във всяка връзка с компютризирания механизъм за отваряне. На всяко от местата остави от синята течност. После използва течността от червената по същия начин и на същите места. Червената и синята течност се смесиха.

Мъжът, наречен Бен Фрай, отстъпи в дъното на малката килия. Клекна с гръб към вратата и покри главата и врата си с ръце. В тази поза можеше да наблюдава как жълто-червеното петно на панталона от вътрешната страна на бедрото му се уголемява. Тялото му бе обзето от едва доловима възбуда от очакването, но нищо повече. Не се страхуваше. Планира всичко сам, от началото до края. Плановете му винаги бяха перфектни. Винаги. Сега просто трябваше да го изпълни.