Читать «Пътят на динамита» онлайн - страница 144

Някъде в далечината гласът на Кетчъм не преставаше да боботи. Вайс продължи да гледа жената на екрана пред себе си. Докато мислите му политаха в удивителната пропаст на тайнствените й очи, от компютъра се разнесе познатата простичка мелодийка.

Вайс се изправи и премигна изненадано. Отне му още няколко секунди, за да разбере, че е получил имейл.

— … защото целият затвор е направен така, че да ограничи до минимум вероятността… — продължаваше да бучи Кетчъм.

— Чакай малко, Кетч — прекъсна го Вайс, внезапно усетил слаб прилив на енергия. Натисна иконката на пощата си. Образът на Джули Уайънт изчезна зад новия прозорец. Видя имейла.

— Какво? — попита Кетчъм от другата страна. — Какво става?

— Имам нещо от Бишоп.

— От Бишоп ли? Какво, по дяволите, иска?

„Вайс. Стана. Изритаха Уонамейкър. Взеха ме на негово място. Тази вечер в шест отлитаме към някакво неизвестно място в планината. Когато стигнем, ще ми кажат повече подробности. Ще ти се обадя веднага щом науча нещо повече. С повечко късмет ще успеем да разберем какво става, без да излагаме на опасност… пр150кмсзah-64d“

— Е? — обади се след секунда Кетчъм.

Вайс не отговори. Четеше, мислеше. „Тази вечер в шест. Бишоп сигурно е вече там пр150кмсзah-64d. Най-вероятно го пазят и не може да пише спокойно пр150кмсз. Приблизително 150 километра северозападно…“

— Какво, по дяволите е AH-64D? — попита гласно Вайс.

— Моля? — извиси глас Кетчъм. — AH-64D? Откъде да знам?

Вайс само поклати глава. Кетчъм обаче продължи:

— Ей? Вайс? Какви ги дрънкаш? AH-64D?

AH-64D. Вайс пусна търсачката си в интернет. Набра буквите. Моментално се отвори някаква страница, озаглавена „Военна техника“. AH-64D — Армейски хеликоптер.

— Проклет да съм — промълви Вайс. Преглътна трудно. Усети, че нещо вътре в него започва да се разпада.

Видя го. Видя целия сценарий. Сглоби пълната картина. Късно. Безполезно и късно.

— Вайс, няма ли да ми кажеш какво, по дяволите, става там? Ало?

— Кетч — обади се най-сетне Вайс. — Мисля, че изпращат хеликоптер натам.

— Какво?

— Мисля…

Кетчъм изсумтя.

— Забрави. Да изпращат хеликоптер в затвора? Няма смисъл. Цялото място е покрито с мрежа против хеликоптери. Машината няма как да кацне…

— Няма да кацат — прекъсна го Вайс. — Това е боен хеликоптер. Сигурно има и ракети. Мамка му. Ето как ще избяга. Просто ще направи дупка в стената.

Кетчъм помълча известно време.

— Вайс — каза тихо. — Сега вече и аз мисля, че си откачил.

Вайс се втренчи в екрана. Притисна слушалката толкова силно до ухото си, че чак го заболя. Усети, че по тила му избива студена пот. Прекалено късно, мамка му.

— Вайс — обади се Кетчъм. — Вайс?

— Да? — изръмжа Вайс.

— Не мога да им кажа, че ще направи дупка в стената с боен хеликоптер, човече. Ще се измъкне от килията си, което не може да направи, ще влезе в килията на Померой, което също не може да направи, и после ще разбие стената на затвора с боен хеликоптер. Не мога да им го кажа, Вайс.

Вайс облиза пресъхналите си устни. Опита се да преглътне, но гърлото му бе прекалено стегнато.