Читать «Пътят на динамита» онлайн - страница 141

Беше на не повече от петдесет метра. Пулсиращият му трясък ги обгърна. Усетиха бръснещите пориви на течението, образувано от перките, по обърнатите към небето лица.

— Мислиш ли, че вътре е Крис? — успя да надвика шума Катлин и хвърли поглед към хеликоптера.

— Предполагам — изкрещя в отговор Бишоп. — Няма кой друг да го кара.

— Мислиш ли, че някога ще го видя пак?

— Нееее… Както и да свърши всичко, той е мъртъв.

— Предполагам, тогава това няма да ми трябва — каза Катлин след миг.

Тя хвърли пистолета на земята.

Двамата останаха рамо до рамо, загледани в огромната машина над главите им. Там вътре, под пилотското кресло компютърът на Бишоп все още търсеше сигнал, все още се опитваше да изпрати предупредителното съобщение до Вайс.

„Всичко, от което се нуждае — помисли си Бишоп, — е малко повече височина.“

В този миг с поразяваща бързина хеликоптерът се издигна в небето, стрелна се далеч от очите им и изчезна в нощта.

61.

Мъжът, наречен Бен Фрай, внезапно отвори очи.

Лежеше на затворническия си матрак. Беше напълно облечен, но завит с одеялото. Спа малко — една минута или може би пет. Сънува кошмар. Присъни му се, че отваря шкаф в къщата на майка си и открива, че е пълен с обезглавени тела. Събуди се с разтуптяно сърце и учестено дишане. Всичко бе наред. Осъзна къде е. Успокои се. Часът му най-сетне настъпи.

Сега изглежда отново бе себе си. Педантичната, бездушна точност на мисълта му отново се появи след дълго прекъсване. Образи като този от кошмара и милиони други, още по-грозни, се върнаха към летаргичното си състояние, разбягали се като плъхове в дупките си при появата на светлина. Сега можеше да слезе от кулата си без страх, че отново ще го обезпокоят. Сега просто трябваше да следва плана.

Първо бе капсулата.

Мъжът, наречен Бен Фрай, погледна часовника — пластмасов хронометър, който бе закрепил на леглото си. Беше го нагласил така, че да измерва времето, през което камерите показват килията му на контролните монитори в охранителната кабина. Четиридесет и осем килии, всяка от тях проследявана в продължение на десет секунди. Целият цикъл траеше осем минути. В едно от посещенията на стаята за свиждане бе зърнал изображението на собствената си килия и бе започнал да брои. Изчака, докато дойде ред на килията му. Изчака да изтекат десетте секунди. После изчака още малко, просто за да е сигурен. Дори и тогава действаше предпазливо, за всеки случай. Обърна се настрани с лице към стената.

Одеялото скриваше ръцете му и той ги пъхна в панталона на затворническата си униформа. Пръстите му опипаха меката плът от вътрешната страна на бедрото. Откри мястото на прореза по белега. Пое дълбоко въздух на няколко пъти, втренчен в бялата затворническа стена. После сграбчи парче от плътта си с палец и показалец и започна да го стиска.