Читать «Първият закон» онлайн - страница 254

Епилог

32

В края на ноември по крайбрежието се настани фронт на високо атмосферно налягане и през последните три дни температурите бяха рекордно ниски — най-високата им стойност беше около нулата. Синоптиците твърдяха, че подобен рекорд е регистриран досега единствено към средата на двайсетте години.

Винсънт Харди стана пръв в празничното утро. През последните няколко нощи бяха палили камината във всекидневната, затова трябваше само да смачка вчерашния брой на „Кроникъл“ и да раздуха жаравата, за да разпали огъня. Когато баща му слезе малко след осем часа, вътре вече пращяха три букови цепеници. Винсънт седеше досущ като италианец на пода на около метър и половина от камината и наблюдаваше пламъците.

Баща му бе бос и беше облечен със стари джинси и сив анцуг. Носеше голяма чаша с кафе, която остави на пода, когато седна.

— Хубав огън, браво на теб.

— Благодаря.

— Честит Ден на благодарността.

Мълчание.

— Бек спи ли?

— Да, струва ми се.

— Пак ли на пода в твоята стая?

— Да. Няма нищо, не съм против.

— Знам. Ти си добър човек.

Харди вдигна чашата си, загледан в огъня. Винсънт се примъкна по-близо до него. Харди го прегърна и го привлече към себе си.

— Страхува се. Непрекъснато си представя онази снимка…

— Ами ти? — попита Харди.

Усети как раменете на сина му се повдигат, сетне се отпускат.

— Не мисля за нея.

— Наистина ли?

— Аха.

Огънят силно изпука, разгоря се, след това отново се успокои. Харди крадешком погледна сина си. Беше стиснал ръце. Изглеждаше като омагьосан от огъня.

— Защото, ако се страхуваш, ако нещо те притеснява… — поде той.

Винсънт потръпна, след това се отърси и внезапно се изправи.