Читать «Първият закон» онлайн - страница 255

Джон Лескроарт

— Просто не мисля за това, ясно?

— Добре, Вин. Добре.

Синът му го погледна, а от очите му за малко да рукнат сълзи. Запъти се навън от стаята.

Харди се изправи и се обърна след него.

— Хей, Вин. Почакай. Не бягай, моля те. Всичко е наред. Ела тук. Всичко е наред.

Винсънт спря и се обърна към него.

— Върни се тук, моля те. Ела и прегърни своя старец.

Момчето въздъхна дълбоко, но в крайна сметка се приближи. Скоро щеше да навърши четиринайсет години. Баща му все още беше по-висок от него с трийсетина сантиметра. Когато се приближи достатъчно, Харди се пресегна, обгърна раменете му с ръка и бързо го целуна по главата.

— Всичко е наред — за последен път каза той.

След това пусна сина си, излезе навън и прекоси заскрежената морава, за да вземе сутрешния вестник.

Вечеряха класическата пълнена пуйка, картофено пюре, сос от червени боровинки и брюкселско зеле. Трея донесе прочутите си сладки тропически картофи, зелен фасул с бадеми. Сюзан донесе спаначена салата с мандарини, Ейб приготви макарони за онези, които не обичаха пай с тиква. Дори Нат даде своя принос във вид на лук със сметана, който изненадващо пожъна огромен успех. Бяха разтегнали цялата маса, така че тя запълваше трапезарията и половината от дневната и на нея имаше места за петнайсет души.

Макгайър беше дошъл със Сюзан и момичетата. Представителите на Глицки включваха не само Ейб, Трея и бебето, но и Нат, и по-големите деца, които се бяха прибрали у дома за Деня на благодарността — Оръл и Рейни от колежите им, и дори най-големия син на Ейб, Айзък, който беше пристигнал от Лос Анджелис, където — временно, както твърдеше — бе започнал работа на един строеж. От семейство Глицки отсъстваше само Джейкъб, оперният певец, който през цялата година беше на турнета някъде из Европа.

След вечеря отново свиха масата. По-големите деца енергично се заловиха с купчината съдове, а възрастните си наляха още кафе или напитки в дневната. Сега почти всички се бяха събрали в предната част на къщата и играеха на различни игри.

Игрите бяха нещо хубаво, каза си Харди. Разговорите — разказите и шегите през цялото време, докато се хранеха, — също бяха приятни. Играта на футбол навън на улицата следобед — страхотна идея. Както и общото готвене. Ежедневни неща, простички неща.

Нямаше никаква причина да споменават Уейд Панос или факта, че той все още е жив и вероятно представлява още по-голяма заплаха. Всички съзнаваха това през цялото време, докато бяха будни, а понякога и насън. Облян в пот и задъхан, Харди се бе събуждал неведнъж нощем, Франи и децата също крещяха насън всяка нощ през първата седмица и няколко пъти след това.

Но сега, няколко седмици по-късно, Харди тайно бе започнал да се надява, че вероятно демонстрацията на силата им може би най-сетне е направила Панос предпазлив. В най-добрия случай бяха успели да го сплашат. Харди обаче нямаше да изкаже това на глас. Още не.

След вечеря игрите бяха започнали с няколко тура на „Сейнт Питър/Сейнт Пол“, след това бяха преминали към шарадите. Ейб се опитваше да представи с пантомима „Питър, Пол и Мария“, но не се справяше много добре. Ако не му се усмихнеше късметът, скоро нямаше да свърши.