Читать «Първият закон» онлайн - страница 256

Джон Лескроарт

Харди се възползва от възможността да стане и да се върне в празната кухня. Оживеният смях от играта в дневната все още отекваше в цялата къща и Диз установи, че вече трудно го понася. Отвори задната врата на кухнята, която водеше към работилницата му, и учуден откри там Моузес, седнал върху работната му маса с напитка в ръка.

— Ей, изпускаш страхотно шоу — каза му той. — Ейб се опитва да играе театър. Заслужава си да го види човек.

Моузес вдигна поглед.

— Доколкото виждам, и ти го пропускаш.

Харди затвори вратата зад гърба си, отпи от чашата на Макгайър и му я върна.

— Как си?

— Добре — вдигна рамене той.

— Говориш като сина ми. С по една дума. Добре. Супер. Екстра.

— Хубаво де, може би не съм толкова добре. — Отпи голяма глътка от уискито си. — Притеснявам се и само не ме питай за какво.

— И аз се притеснявам. Дали е свършено с Панос? Дали ченгетата ще открият какво сме направили?

Макгайър кимна.

— Точно така.

— Добре, ето какви са отговорите: първо, може би не, и второ, може би ще го направят. И какво от това?

— Имам известни проблеми с това.

— Вина?

Това накара Макгайър да се оживи за миг.

— Не, не е вина.

— И при мен не е. Трябваше да го направим.

— Няма спор. Но всички тези преструвки, че нищо не се е случило…

— Кой се преструва?

— О, никой — каза Макгайър. — Просто всички на тази вечеря. Всеки ден у дома.

— А ти какво искаш?

— Не знам. Просто ми се иска изобщо да не беше започвало, това е.

— Искаш да кажеш, да няма зло по света.

Макгайър изпразни чашата си и вдигна зачервените си очи към Харди.

— Да, може би това.

— Обаче има — каза Харди. Постави ръка върху рамото на Макгайър. — Предполагам, че ще трябва да свикнем с това.

33

ГРАДЪТ ГОВОРИ

от Джефри Елиът

Все още не е отшумял шокът, в който изпаднаха различните държавни служби в града по повод вчерашните акции от страна на полицията и на федерални служители в домовете на няколко високопоставени личности в различни квартали на Сан Франциско, както и в Диамантения център на „Джорджия ААА“ в центъра. Димитри Солон, младият руски имигрант, който има слабост към хубавите дрехи и разточителния начин на живот, само за няколко години се превърна в също толкова известен меценат на изкуствата и политически деец. Той е поддържал документирани и близки връзки с редица висши (и в момента доста злепоставени) държавни служители, включително с кмета и с областния прокурор, а руският му хеликоптер се превърна в познато, макар и дразнещо присъствие в небето над града, докато пренася бижута и скъпоценни камъни от и до летището.

Авторът на тази статия научи, че вчерашната полицейска акция, която конфискува около милион и половина долара в брой и почти петнайсет килограма кокаин и хероин, е следствие на продължило шест месеца разследване на пране на пари и търговия с наркотици в няколко къщи в кварталите Мишън, Дайъмънд Хайтс и Сейнт Франсис, финансирани с диаманти от „Джорджия ААА“, откраднати от руската хазна от тамошния министър на благородните метали и скъпоценните камъни и внесени в Сан Франциско в дипломатически пратки, пренасяни от търговски самолети.

Участник в схемата и арестуван по време на вчерашната акция е и Уейд Панос, друг влиятелен политически спонсор, чиято компания УГП осигуряваше официалната охрана на „Джорджия ААА“ и кандидатите, сред които Диамантеният център избираше шофьорите си. Твърди се, че шофьорите на господин Панос са координирали и са осъществявали действителните доставки на контрабандни стоки до отделните явки.

Източници от полицията и ФБР потвърждават, че първоначалното разследване на нередностите в „Джорджия ААА“ е започнало през миналия ноември, когато лейтенант Ейбрахам Глицки случайно се натъкнал на двама от шофьорите на господин Панос, които действали подозрително. Воден от интуицията си, той ги проследил до няколко адреса. Когато местните власти, много от които ползват политическите дарения на Панос, отказали да действат, Глицки предал информацията на федералните власти.

Във връзка с разрастващата се история и предвид на замесените висши служители, лейтенант Марсел Лание от отдел „Убийства“ изрази загриженост и желание да възобнови разследването на така нареченото Кръвопролитие на кея от миналия ноември. Две от жертвите в престрелката, Ник Сефия и Хулио Рее, са били куриери на „Джорджия ААА“, а третият, Рой Панос, е бил нает от брат си на работа в УГП. Анонимни високопоставени полицейски служители са изразили становище, че двама от тези хора, Сефия и Рее, са били охранителите, които първоначално са предизвикали подозренията на инспектор Глицки. Освен това Сефия е племенник на Уейд Панос.

ФБР смята, че някои от служителите на „Джорджия ААА“ в действителност са били членове на организираните престъпни синдикати в Русия и че тесните и вероятно конфликтни връзки на групата на Панос с тези хора са изиграли съществена роля за престрелката на Кей 70, където бяха убити петима души, включително лейтенантът от отдел „Убийства“ Бари Джърсън. Според хипотезата на полицията в престрелката са взели участие поне още седем души освен петте жертви. До днес не е арестуван никой от тях и Лание не изключва възможността те да са разполагали с дипломатически имунитет — и с хеликоптера на Диамантения център, — за да предизвикат кръвопролитието и след това да напуснат страната.

И накрая, адвокатът Дизмъс Харди поиска от полицията да възобнови разследването на убийството на Сам Силвърман, довело до заповедта за арестуването на Джон Холидей, клиент на Харди и един от убитите на Кей 70. Харди е убеден, че уликите, въз основа на които е била издадена заповедта за арестуването на Холидей, са били подхвърлени от Сефия и Рее. Харди не можа да обясни присъствието на Холидей на Кей 70, но отбеляза, че присъствието на лейтенант Джърсън е предизвикало не по-малко объркване сред властите. Харди предположи, че притежавайки доказателства, които свързват Рее и Сефия с престъпленията, в които е бил обвинен самият той, Холидей е уредил предаването си на Джърсън, а групата на Панос по някакъв начин е узнала за този план и им е устроила засада.

— Той беше прекрасен човек — заявява Харди. — Бих искал да бъде свалено петното от името му.