Читать «Първият закон» онлайн - страница 252

— Била е категорична. Бил съм там през целия ден. Надявала се, че е трябвало да каже точно това.

— А ти какво й каза?

— Че това е истината. Нима може да е било другояче?

Всички работеха извънредно.

В десет и половина Лание беше зад бюрото си в управлението. Спокойно можеше да се каже, че временно той е действителният началник на отдела, но дълго нямаше да се премести в кабинета на Джърсън, дори и да го издигнеха официално на поста. Кунео и Ръсел имаха виновни изражения, докато седяха там, и Лание не ги винеше за това. Нещо в разследването им трябва да се бе объркало сериозно и след днешното клане двамата изглеждаха крайно объркани и притеснени.

Тази вечер Кунео изпълняваше целия си репертоар, като свиреше на невидими барабани — думкаше на големите тъпани, биеше барабанчето и от време на време удряше чинелите. Лание се питаше какво ли става в главата му, защото очевидно част от него нямаше никаква представа за това перкусионно изпълнение.

— Не мога да проумея какво изобщо е накарало Тию да взема отпечатъци от дома на Холидей. Искам да кажа, какво е знаел той, което не е известно на нас.

— Въпросът е какво знаем сега, Дан.

— За кое?

— За отпечатъците от дома на Холидей, например. Какво означават те? Приятели ли са били, или какво?

— Играели са заедно покер у Силвърман — каза Кунео. — Но дали са се движили заедно? Не, според мен не.

— Но и двамата са били в апартамента на Холидей.

— Съмнявам се. — Кунео ускоряваше темпото. — Не. Не е така.

— Чакай малко, Дан, чакай малко — каза Лание. — Не питах дали са ходили в дома на Холидей. Вече знаем със сигурност, че са били там. Намерихме отпечатъците им. Въпросът е защо.

— Може да са играли там покер един-два пъти.

— Но защо, ако не са били приятели? — Лание изгледа двамата един след друг. — Не знам повече, отколкото знаете вие, ясно? Всъщност знам много по-малко за тези случаи. Моля ви да си помислите защо тези отпечатъци са били достатъчна причина за смъртта на Пол, ако е бил убит. И какво могат да означават.

Празни изражения, докато Кунео внезапно не прекрати френетичните си движения. В стаята сякаш настъпи вакуум. Заговори едва чуто.

— Какво каза, Дан? — попита Лание.

Кунео вдигна поглед и изпусна дълга, въздишка.

— Означават, че са подхвърлили доказателствата — каза той. — Станало е, както предполагаше госпожа Силвърман… Ако са подхвърлили…

Той отново млъкна и впери поглед към бюрото на Лание.

— Ако са подхвърлили какво, Дан? — попита Марсел.

— Уликите у Холидей — каза Кунео. Докосна слепоочията си и ги стисна толкова силно, че пръстите му побеляха. — Мили боже, мили боже!

Мишел седеше в големия стол до панорамния си прозорец, от който не се виждаше нищо навън в мрака на нощта. Настолната лампа до нея светеше и стаята зад гърба й и собственият й нещастен образ се отразяваха върху стъклото на прозореца. Беше се сгушила в едно кресло, което не й предлагаше никаква утеха, беше се свила на съвсем малка топчица. На масичката до нея имаше недокосната чаша бяло вино и един плик. В ръка държеше съдържанието на плика, две страници от собствените й листове — без заглавна част, без рамка, само най-обикновен плътен лист, не съвсем бял, с прозиращи нишки на хартията.