Читать «Психонавтите» онлайн - страница 4

— Знаете ли — замислено каза професорът, — ще споделя нещо, заради което би трябвало да отнемат дипломата ми. То се свежда до въпроса: A дали всичко е толкова просто?

— Ха! Това е нещо ново — възкликна Фридман. — Какво имате предвид?

— Самият аз се отнасям доста скептично към „доказаните“ телепатични контакти с чужд разум, но все пак не съм убеден, че в някои от тези случаи не става дума за въздействие от страна на неизвестна, разбира се, природна сила.

— Но вие самият казахте, че е изключена такава възможност!

— Казах само, че нямаме напредък в откриването на евентуално външно въздействие, но всички факти говорят за наличие на такова.

— Имате предвид рязкото настъпване на заболяването?

— Не само това. Тези болни принадлежат към различни социални и психологически групи, възрастовата граница е широка, разпределението между половете е почти еднакво, в повечето случаи липсва наследствена обремененост… Много често, това са хора с доказана психическа устойчивост.

— И няма нито един признак, по който могат да бъдат групирани?

— Не съвсем. В почти всички случаи става дума за хора с развито абстрактно мислене, но това е твърде общ белег.

— Нека да погледнем нещата така — предложи Фридман. — Знаем, че колкото по-развити сетива притежава дадено същество, толкова по-развито е и светоусещането му. Например един човек, по рождение лишен от всички сетивни органи освен кожата, няма да бъде способен да развие нищо повече от прости условни рефлекси, въпреки сложното устройство на мозъка си и обратно, наличието на свръхизострена чувствителност или някакво въображаемо ново сетиво, било то и в рудиментарно състояние, със сигурност би променило начина, по който това същество ще възприема околния свят. Съгласен ли сте?

— Преди време един млад колега изказа подобна фантастична хипотеза като дори предположи, че такова „сетиво“ би могло да възприема информация от свят в друго измерение и именно това предизвиква душевните смущения — подсмихна се в отговор Крьонингер.

— Не бих искал да бъда толкова краен в предположенията си, но смятате ли, че подобна възможност е изключена?

— За съжаление, показанията от изследванията на мозъка на тези пациенти не предразполагат към такива атрактивни хипотези.

— Как можем да бъдем сигурни, когато не знаем какво точно търсим?

— Не мисля, че сме се събрали, за да гадаем… — почти раздразнено понечи да отговори професорът, когато телефонът иззвъня. Фридман вдигна слушалката и след миг я постави обратно, казвайки:

— Както и да е. Време е да започваме.

* * *

Всичко бе готово. Игор и упоеният пациент бяха облепени с датчици, но въпреки това, той успяваше да си придаде авторитетен и спокоен вид. Той отпи от подадената му смес и се приготви за началото на операцията. Фридман стоеше зад един от многото монитори и момент преди да даде знак за започване, улови погледа на Игор, промълвявайки беззвучно „дръж се, момче“. В отговор той му намигна и в следващия миг през тялото му премина първата конвулсия. Няколко секунди по-късно очите му се обърнаха, а юмруците се отпуснаха. Сега той бе почти изцяло във властта на машината. Целият екип трескаво следеше показанията на уредите. Само професор Крьонингер втренчено гледаше Фридман. Настъпилата тишина внезапно бе разкъсана от тревожен машинен писък.