Читать «Психонавтите» онлайн - страница 5

— Какво става по… — започна Фридман, но бе прекъснат от един от асистентите си.

— Рязко се повишиха долната граница на кръвното налягане и пулсът! Дишането е затруднено! Мозъчната активност клони към критична стойност!

— Какво е кръвното налягане?

— Сто и тринадесет на сто при пулс деветдесет и шест… Странно! Започна да спада стремително!

— Започнато ли е разделянето?

— Да, преди двадесет и две секунди — отговори човекът на съседния терминал.

— Какво е състоянието на другия?

— Без изменение.

Действително, завързаният с колани болен продължаваше да потрепва както и преди, сякаш не се бе случило нищо.

— Какво е положението? — попита отново Фридман.

— Налягането продължава да спада! Пулсът е двадесет и два удара в минута! Невероятно! Температурата е тридесет и три градуса и продължава да спада!

— Мозъчна активност?

— Почти липсва! Мисля, че го губим! — изкрещя асистентът.

Крьонингер бе вече скочил на крака и рязко дръпна за ръката Фридман.

— Незабавно започнете с електрошок!!! — извика в ухото му той. Мигове по-късно електродите вече бяха допрени до конвулсиращото тяло на Игор. Вторият удар последва след секунди. Кислородната маска беше вече на лицето му, но изглежда бе твърде късно за това.

— Опитайте отново, по дяволите! — извика професорът.

— Едно, две, три — отброи Фридман. Нов удар.

— Няма пулс! — извика един от асистентите.

— Донесете електрическото одеало — разпореди се Фридман. — Бързо!!!

Няколко минути по-късно, те стояха около тялото на Игор в безмълвно очакване.

— Инжекцията би трябвало да подейства всеки момент — наруши тишината гласът на Фридман. И ето, сякаш за да потвърдят казаното, клепачите на Игор потрепнаха.

— Събужда се — зашумоляха всички наоколо. Игор отвори очи.

— Игор, чуваш ли ме? — почти шепнешком попита Фридман. В отговор Игор едва забележимо кимна.

— Какво видя там?

— Там… — дрезгаво изхриптя Игор. — Там имаше още някой.

* * *

В кабинета беше приятно, въпреки отвратителното време вън. Игор гледаше замислено смесващото се с чая мляко в чашата си.

— Професоре, нека повторя всичко отначало. Значи така. Всяка година, точно на днешната дата тези хора постъпват в болницата на тълпи. Никой от тях не е имал подобрение до момента. Не само това, но дори лежащи в болницата придобиват този синдром. Прав ли съм?

— Забравихте да споменете съвпадението между описваното в редките мигове на просветление — добави с мрачна усмивка Крьонингер.

— С господин Фридман обсъдихме възможността Те да не са взели на прицел Земята, а просто орбитата й периодично да пресича потока им. Какво ще кажете за това?