Читать «Психонавтите» онлайн - страница 2

— Първо, той е тя, второ, в момента дава интервю в друга зала и трето, знаете, че всички сме уморени и затова бъдете така любезен да не ме прекъсвате повече.

Избухналият нервен смях в залата като че ли поразсея натрупалото се напрежение.

— И така — продължи Игор, — предполагам, че резюмето на техническата част от операцията и медицинските ни показания ще бъдат предоставени на пресата до час, с което смятам, че можем да приключим. Моля да ме извините.

Фридман и Игор понечиха да излязат, но журналистите сякаш умишлено им преградиха пътя.

— Господин Полански… Моля за още един въпрос… — бе репликата, чуваща се отвсякъде.

Двамата започнаха още по-упорито да се мъчат да си пробият път, докато най-сетне охраната успя да достигне до тях, за да ги изведе навън.

* * *

— Къде каза, че отиваме, Шефе? — попита Игор, загледан в мрачното небе през прозореца на колата.

— Главният лекар на една психиатрия от няколко дни тормози секретарката ми. Настоявал за среща с нас двамата. Било изключително важно. Почти пристигнахме.

След минута автомобилът зави по една странична алея, премина през малка гора и спря в двора на леко олющена сграда.

Портиерът ги насочи към кабинета и малко по-късно те вече стояха очи в очи със спокоен човек на средна възраст, който се представи като професор Крьонингер.

Игор и Фридман не отказаха предложеното кафе и веднага преминаха към същността на срещата.

— Разбрах, че много сте искали да ни видите, професоре — започна Фридман.

— Точно така — с леко смущение в гласа отвърна Крьонингер. — Имам намерение да ви предложа нещо, което съм убеден, че ще ви заинтересува.

— И какво е то, докторе? — леко недоверчиво попита Игор.

— Преди това, бих искал да се запозная с някои подробности около вашите експерименти.

— Ще се радваме, ако можем да ви кажем нещо повече от оповестеното до момента — с едва доловимо пренебрежение отговори Фридман.

— Не, не… Опасявам се, че не ме разбрахте. Не става дума за информацията, публикувана в научнопопулярните издания. Бих искал да чуя вашето лично мнение по някои въпроси.

— И какви са те? — попита Игор.

— Преди всичко искам да знам как се гарантира безопасността на двамата участници в опита, имайки предвид възможните пагубни последствия за психиката им.

— Както сигурно знаете — отвърна Фридман, — контактът между нервните им системи се осъществява посредством суперкомпютър, така че не се получава „сливане“ на съзнанията и телата им, в буквалния смисъл на думата. Взаимодействието се извършва във виртуалната среда на компютърната система, като в случай на евентуално възникване на какъвто и да било проблем, бързо и сигурно могат да се прекъснат връзките между донора и акцептора, без това да предизвика непоправими щети и за двамата.

— Предполагам, че самата система е достатъчно добре осигурена срещу енергийни и други видове сътресения.

— Преди сеанса тя извършва обстойна двукратна самопроверка, което се смята за достатъчна гаранция.

— Разбирам. Доколкото ми е известно, вашият екип смята, че един от най-важните аспекти в бъдещото развитие на психонавтиката ще бъде диагностиката и борбата срещу труднолечимите психични заболявания.