Читать «Психонавтите» онлайн - страница 3

— Точно така — каза Фридман, — но това изисква много и добре подготвени специалисти, способни да боравят с този нов метод на терапия.

— Съгласен съм, но за начало могат да се използват обикновени психично устойчиви хора, чиито спомени относно образите и усещанията, получени при краткия директен обмен на информация с болния мозък, ще бъдат анализирани от специалисти.

— Вижте… — смутено започна Фридман. — Всъщност на сегашния етап изпитваме някои технически трудности, които могат да се изострят при присъствието на информация, продуцирана от психически неуравновесено съзнание. Просто поведението на цялата система може да стане непредвидимо.

— Значи признавате, че могат да възникнат сериозни проблеми, при евентуално попадане на един от участниците в стресово състояние?

— Да наистина — намеси се Игор, — но знаете как стои въпросът с това кой ще бъде първи…

— Да, известно ми е. И точно затова ви предлагам едно начинание, което може да ви се стори доста рисковано, но гарантира именно това.

— Слушаме ви.

— Става дума за едно събитие, което според нашите наблюдения се повтаря с изключителна точност през последните двадесет и две години. Това е периодичното увеличаване на случаите на нетипична шизофрения. Подложихме явлението на обстойно изследване, но за съжаление, без никакъв резултат. Като причина за появата на заболяването разгледахме и със сигурност изключихме дори такива въздействия като слънчевата активност, но това не ни помогна кой знае колко. Смятам, че взаимното ни сътрудничество по случая може да бъде от полза.

— Бих искал да разберете, че такова решение не зависи само от нашия екип… — започна да се оправдава Фридман.

— Знам, но мисля, че вече споменахте, колко важно е да бъдеш първи като поемеш риска на самостоятелната инициатива. Моля ви, дайте ми отговора си в следващите няколко дни.

* * *

Фридман вдигна поглед при почукването на вратата.

— Влезте, професор Крьонингер.

— Смятам, че хората ми са готови.

— Ние ще бъдем на линия след около четвърт час.

— Вървят ли проверките по сигурността? — с вече станалата си натрапчива резервираност попита Крьонингер.

— Но моля ви, професоре, тук все пак става дума за петминутен контакт. Искрено се съмнявам, че пациентът ще може „да направи нещо“ на психонавта ни — опита се да успокои него, а и себе си Фридман.

— Не бива да забравяме, че каквото и да се случи, то трябва да остане между тези стени.

— Вече се споразумяхме, че тази уговорка е във взаимен интерес, но не вярвам да се наложи да влезе в сила.

— Дано да е така — с едва доловима въздишка отвърна професорът.

— Отново и отново препрочитам епикризата на пациента — реши да смени темата Фридман — и някак си все още не мога да повярвам в твърдението ви, че тези симптоми са масово явление.

— По-добре ще е да свикнете с тази мисъл — отвърна Крьонингер, — макар да признавам, че и на мен самия бе доста трудно в началото.

— Дори да се съглася с всичко това, не мога да не отбележа, че примери за подобно страдание могат да се открият още в дълбока древност, като започнем от обладаните от дявола или бесове в Средновековието и стигнем до днешните контактьори с извънземни. В повечето от тези случаи мисля, че и неспециалистът може да постави диагноза.