Читать «Психонавтите» онлайн - страница 6

— Аз, разбира се, не съм компетентен в тази област, но ако всичко това не е целенасочено, не би ли трябвало още след първия път да се получи разминаване, поради самото движение на Слънцето около центъра на Галактиката?

— Не и ако източникът на излъчването се намира в нея, предполагам.

— Разбирам. Кога трябва да пристигне господин Фридман?

— Всеки момент. Смятате ли, че все още е рано да оповестим нашето откритие? — попита Игор, разтривайки дяволски болящата го в последно време глава.

— Докато го потвърдим, определено да. А ето го и него!

Крьонингер разсеяно гледаше през прозореца към приближаващата се фигура. Изведнъж тя се преви о две и се строполи на плочника. Професорът рязко се надигна, давайки знак на Игор да го последва.

След малко, те вече бяха клекнали около агонизиращия Фридман. Полуотворената му уста беше пълна със слюнка, а сълзящите му очи се въртяха във всички посоки. Крьонингер премери пулса му и се изправи.

— Няма съмнение — едва чуто промълви той.

Пребледнелият Игор го погледна с ням въпрос. Втренчен в празното пространство над главата му, професорът каза сякаш на себе си:

— Просто Те отново са тук.

Информация за текста

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/817]

Последна редакция: 2006-08-06 15:29:57