Читать «Профил на убиец» онлайн - страница 158

— Видял си всичко, нали, Джуниър?

— Кое?

Той извади виното от леда, приближи се до нея и остави бутилката на масичката.

— Надничал си в детската къщичка и си видял как Дарнъл ме изнасилва. Това си бил ти, нали, образът в огледалото? Гледал си.

Джуниър се пресегна и взе двете чаши.

— Е, да, бях там. Беше страшно възбуждаща сцена.

Той седна на тридесетина сантиметра от нея. Стъклото искреше в дясната му ръка. С лявата вдигна бутилката и напълни чашите.

— О, хайде стига, Александра, да не проваляме първата си среща с психоанализи.

Джуниър й подаде чашата с вино. Държа я пред лицето й, докато тя я взе. После я чукна със своята.

— За нас — каза той. — За нашето дълго сложно минало, за нашата изключително мъчителна съдба.

Алекс отпи и го видя да преглъща. Той въздъхна от удоволствие, после се отпусна назад на дивана. Имаше широки плещи и огромни гърди. Дори лицето му изглеждаше мускулесто. Когато се усмихваше и говореше, сухожилията на челюстите и слепоочието му се напрягаха и издуваха.

— Какво ще правим сега?

— Нищо — отвърна Джуниър. — Просто ще се наслаждаваме на момента. На прекрасната симетричност на живота ни.

В отсрещния край на стаята Джейсън изпъшка и изпъна въжетата.

Джуниър остави чашата си на масичката и впери поглед в Алекс, сякаш се опитваше да проникне през мъглата на годините. Да свърже двата образа, момичето от спомените си и жената, която виждаше.

Тя усети разливащата се в тялото й топлина. Спокойствие и сигурност, сякаш онзи газообразен облак, който бе избягал в детството й, най-после се завръщаше и се процеждаше в плътта й. Замайването й също почти беше преминало. Дължеше го на Джейсън, на утринните тренировки с него, на пълния контакт, на придобитата способност по-бързо да преодолява болката. Да запазва съсредоточеността си.

— Как се справи с отпечатъците, Джуниър? Ти си регистриран в АСИОП. Проникнал си във файловете и си подменил своите с нечии други, така ли?

— Ченгето в теб никога не спи, нали, Алекс? Да, да, разбира се, че подмених отпечатъците си. Не съм идиот.

Белите цветчета на тропическия храст под северния прозорец се раздвижиха като хиляди пеперудки, накацали върху клон. Алекс за миг отправи поглед натам.

— Е, кажи ми, миличка, къде е той? Къде си скрила скъпия си стар татко?

Ивица слънчева светлина се плъзна по пода към нея.

— Спокойно можеш да си признаеш. И без това ще го открия. Ако трябва, ще обиколя къща по къща целия този глупав град. Ако трябва, ще преобърна всяко легло, ще претършувам всеки килер, ще разбия всяка врата. И ще го намеря.

— Първо ще трябва да убиеш мен, Джуниър.

Усмивката му се стопи.

— Май че не разбираш, а? Не съзнаваш какво сте направили двамата, когато ти уби Дарнъл. Съсипахте проклетото ми семейство, превърнахте ни в гнойна рана. Ти и твоят старец. Двамата причинихте смъртта на осем невинни жени.

— Глупости.