Читать «Профил на убиец» онлайн - страница 160

Лоутън вдигна ударника и завъртя револвера към нея.

— Не мърдай, момиче. Няма да си първата жена, която съм застрелял.

— Лейтенант Колинс? Погледнете ме. Аз съм Джей Ди Флинт. Детето, което открихте в шкафа. — Гласът му звучеше тихо и лениво като на укротител на змии.

Лоутън отстъпи назад и впери поглед в него.

— Естествено, че те помня, малкия. Нищо й няма на паметта ми. Преди много години двамата с теб си поговорихме, кратко и по същество. Аз ти казах да си държиш устата затворена и ти го направи. И това е всичко.

Джуниър направи още една крачка към стареца и посочи Джейсън с парчето стъкло.

— Точно така. Точно така, лейтенант Колинс. А знаете ли кой е този, господине? Този човек на пода в дневната ви?

Лоутън хвърли поглед към Джейсън Патърсън.

— Това, господин лейтенант, е жалкият маниак, който изнасили дъщеря ви.

— Какво?

Старецът зяпна Джейсън.

— Той лъже, татко. Опитва се да те измами. Не го слушай.

Баща й рязко вдигна глава и насочи пистолета към нея. После отново го завъртя към Джейсън.

— Така ли е, синко? Ти ли изнасили дъщеря ми?

— Не — изпъшка Джейсън.

— Да, господине, той я изнасили. С очите си го видях. Този злодей я затвори в детската къщичка, лейтенант Колинс. Спомняте си онази детска къщичка, нали?

— Да. — Очите му мътно се отправиха назад в годините.

— Този човек блъсна дъщеря ви на шперплатовия под, разкъса бельото й и проникна в нея.

Погледът на Лоутън блуждаеше. Пръстите му отчаяно стискаха ръкохватката на револвера.

— Знаех си, че нещо се е случило. Тя беше прекалено мрачна, прекалено тиха. Знаех си, но нямах сила да я попитам.

— Не ми е приятно аз да ви го казвам, но ето го, гадното копеле, което изнасили дъщеря ви.

Пистолетът трепереше. Лоутън не откъсваше очи от Джейсън и мъчително преглъщаше.

Александра се отдръпна така, че Джуниър да не я вижда. Очакваше подходящия момент.

— Вашата красива дъщеричка се съпротивляваше на това чудовище. Бореше се, ухапа пръста му чак до костта. Но изродът я изнасили, лейтенант Колинс, проникваше ли, проникваше в плътта й. Това извратено и покварено копеле погуби детството на дъщеря ви.

Джуниър насочи парчето огледало към Джейсън.

— Милата Александра, вашето крехко цвете, ухапа този човек по пръста и след като я изнасили, копелето се върна в стаята си, като на всяка крачка оставаше диря от отровната си кръв.

Лоутън насочи револвера към Джейсън.

— Гадно копеле…

— Не, татко, недей!

Но тя закъсня. Пръстите на Лоутън се стегнаха и той натисна спусъка. Ударникът изщрака върху празния цилиндър. После още веднъж.

Джуниър се засмя.

— Скапаният пистолет изобщо не е бил зареден.

Той замахна с острието към гърлото на стареца.

Лоутън успя бързо да отскочи назад.

А Алекс, въпреки безбройните тренировки, въпреки овладените техники, противно на цялото хладнокръвно изкуство за самоотбрана, в този ужасен миг забрави всичко, което знаеше, хвърли се върху гърба на Джуниър, провря ръка под брадичката му, притисна гръкляна му и със свободната си ръка строши чашата в бузата му, заби назъбените ръбове в плътта му и продължи да натиска, докато той закрещя и се опита да я прободе с парчето огледало. Александра усети тъпите болки от допира на острието до плътта й, ала не го пусна.