Читать «Профил на убиец» онлайн - страница 157

Джуниър едря на тридесетина сантиметра от главата на Джейсън и я погледна с тъмните си очи.

Огледалното острие в ръката му бе широко седем-осем сантиметра. По сребристата му повърхност имаше черни петна от боя.

Когато забеляза Джейсън, усмивката му се изпари.

По устните на проснатия на пода мъж лъщяха кървави мехурчета. Макар и завързан, той успя предизвикателно да отвърне на погледа му.

Джуниър трябва да прочете мислите му, защото вените на лицето му се издуха и той замахна с десния си крак, като че ли се канеше да изрита главата на Джейсън в съседната стая.

— Недей, Джуниър! — извика Алекс. — Престани!

Джуниър отпусна крак и се завъртя към нея. Сякаш заредено с електричество, стъклото заискри в дланта му.

— Остави го на мира, по дяволите. Ти искаш мен, не него.

— Винаги разваляш удоволствието на хората, Алекс. Малката аристократка, все ни караше да играем по правилата.

Джуниър невинно й се усмихна, после рязко замахна със стъклото и се наведе надолу. Джейсън потръпна.

Александра се хвърли напред и се опита да нанесе страничен ритник, ала Джуниър реагира по-бързо, отколкото предполагаше тя, по-бързо от Джейсън, по-бързо от всеки друг, с когото се бе срещала в дожджото.

Той приклекна под крака й и стъпалото й прелетя на сантиметри от лицето му. Когато Алекс наруши равновесието си, Джуниър скочи пред нея и в същия миг й нанесе толкова светкавичен удар, че тя нямаше време дори да мигне. Само зърна двата му пръста в „нихон нуките“.

Светлината помръкна. Кръвта й запищя в ушите й.

Докато падаше, Алекс се опита да се претърколи през рамо, но на пътя й имаше столове и главата й закачи ръба на един от тях.

Таванът над нея се беше изкривил. Перката на вентилатора неравномерно се въртеше. Появи се замъгленият образ на Джуниър, който се надвеси над нея.

— Сега вече знаем чия магия е по-силна — каза той. — Затова хайде да престанем с тези изблици, а? Явно съм тренирал по-усърдно в моето доджо, отколкото ти в твоето.

Младият мъж приклекна, хвана я за косата и доближи сребристото острие на сантиметри от лицето й. Тя се втренчи в отражението на отчаяните си очи, в грижливо изписаните черни букви: „Да тръгна и по…“.

Парчето огледало изчезна и Алекс усети острия му ръб да очертава пареща линия от бузата до гърлото й. Може би й течеше кръв, ала бе прекалено замаяна, за да е сигурна.

Здраво стиснал косата й, Джуниър я повдигна, повлече я през стаята и я стовари на дивана.

Тя присви очи и го погледна. Светлината я заслепяваше. В главата й бушуваше кървав въртоп. Алекс отмерено си пое дъх, опита се да проясни зрението си с премигване, ала в стаята се стелеше фина мъгла и й се повдигаше. Усети, че бузата й се подува и лявото й око започна да се затваря. Знаеше, че ще трябва да минат най-малко няколко минути, за да се разнесе мъглата, кръвта да се върне в мускулите й и да има някакъв шанс срещу това чудовище. Всеки откраднат миг щеше да е в нейна полза.