Читать «Профил на убиец» онлайн

Джеймс Хол

Джеймс Хол

Профил на убиец

На Ивлин, създателка на живи спомени

О, тя плава в паметта ми —

подобно гарван чер над чумав дом…

Шекспир, „Отело“

Да се обърнеш назад,

означава да се обречеш на беззащитност.

Бет Дейвис, „Самотният живот“

Специална благодарност на Рик Бадали, Силвия Романс и Лазаро Фернандес от полицейското управление на Маями и на д-р Брус Ленис и Майкъл Каръл за техническата им помощ. Признателен съм и на Джон Бойсъноу, Бил Бийстинг, Джо Уиздъм, Лес Стандифорд и Мери Джейн Елкинс за това, че ме изслушваха и ми даваха чудесни съвети. И на Ричард Пайн — за неговата изключително важна редакторска и емоционална подкрепа, на която винаги можех да разчитам.

Пролог

Спомените й от онзи ден завинаги щяха да останат кристално ясни. След осемнадесет години тя все още помнеше всеки мирис, всяка дума и образ, точната тежест на пистолета, всеки децибел на експлозията, безкрайно избухваща в меките тъкани на паметта.

Ролката на записа неочаквано се завърташе, докато шофираше, унасяше се в сън или насред оживен разговор, и тя отново виждаше момчето, проснато на пода на спалнята му с отнесено лице, чуваше оглушителното ехо.

Отминалите години се сливаха. Някогашното ужасено момиче и сегашната решителна жена неизбежно обитаваха едно и също тяло.

Александра Колинс насочи тридесет и осем калибровия револвер „Смит & Уесън“ към задния прозорец на спалнята на родителите си. Единадесетгодишно, високо, слабо дете с права черна коса и бретон до веждите. Револверът принадлежеше на баща й. Оръжието имаше десетсантиметрова цев и беше прекалено тежко, за да го държи продължително време в положение за стрелба. Само след секунди ръката й затрепери. Недостатъчно, за да се прицели добре.

Пети септември. Баща й косеше тревата край канала, където бе закотвена малката им дървена рибарска лодка. Алекс отпусна пистолета и продължи да го наблюдава — гол до кръста и облян в пот от жегата на Маями. Беше висок метър осемдесет и пет, широкоплещест и с тънка талия. Имаше черна, къдрава коса, по-дълга, отколкото на повечето мъже. Когато си пускаше мустаци, хората твърдяха, че приличал на Кларк Гейбъл. Александра виждаше, че другите жени го намират за привлекателен, защото се усмихваха с очи и следяха движенията му дори в присъствието на майка й.

В момента майка й Грейс Колинс се намираше в бакалията и щеше да се прибере най-рано след час. Момичето бе само в къщата. Чуваше бръмчене като от земна пчела, затворена в стъклена бутилка. Шумът беше по-висок от този на косачката.

Тя се обърна, пак вдигна пистолета и този път го насочи над бюрото на баща си към страничния прозорец. Тънките завеси бяха леко разтворени и се виждаше страничната стена на къщата на семейство Флинт и шперплатовата детска къщичка в отсрещния ъгъл на двора им, бяла, с червена врата. От саксията на единствения й прозорец стърчаха няколко изкуствени рози. Господин Флинт я беше построил под една палма. Там се събираха кварталните дечурлига, момичетата на Флинт, Моли и Мили, брат им Джей Ди и Александра, и играеха с барбита — или поне до предишната седмица, когато бе решила, че е прекалено голяма за кукли. Точно след като Дарнъл Флинт я изнасили.