Читать «Профил на убиец» онлайн - страница 156

— Виждаш ли, Алекс — каза Джуниър, — онзи ден баща ти ме откри. Когато чух изстрела, аз се скрих в шкафа за бельо. Той влезе в банята и отвори вратата. Аз седях вътре, хълцах и се мъчех да пазя тишина. Баща ти приклекна и се вгледа в очите ми. Искаш ли да ти кажа какво направи после?

Александра сведе поглед към Джейсън. Той бе дошъл в съзнание. По брадичката му се стичаше кръв. Дишаше шумно и неравномерно.

— Лоутън Колинс, онова едро, кораво ченге, от което се страхуваха всички хлапета в квартала, пъхна цевта на горещия си пистолет в устата ми и злобно изсъска: „Малкия, или ще забравиш какво се е случило, или ще се върна през нощта и ще убия теб, родителите ти и сестрите ти“.

— Лъжеш! Лъжеш, по дяволите…

Джуниър презрително я изгледа.

— Разбира се, че не искаш да повярваш. Таткото светец със златен нимб около главата. Идеален във всяко отношение. Не, не, той не би могъл да извърши такова ужасно нещо. Да вземе акъла на едно петгодишно момче. Не и Лоутън Колинс. Милият сладък татко.

Джуниър вдигна огледалното острие и го размаха във въздуха помежду им, като че ли обезглавяваше някакъв призрачен спомен.

После се приближи на два метра от нея. Очите му блестяха. Чувствата се променяха толкова бързо, че сякаш едновременно слушаше десетки различни радиостанции.

Александра светкавично измерваше с поглед ъгли, пътища за бягство, траектории. Той й препречваше пътя към входа, а задната врата бе на пет-шест метра, невероятно далеч. Можеше да остави Джейсън, да рискува и да се хвърли през някой прозорец, да се опита да избяга, да се скрие в лабиринта от улички и алеи в Сисайд.

А можеше просто да остане и по един или друг начин веднъж завинаги да свърши с това.

Джуниър леко прокара стъклото по четината на бузата си, сякаш го остреше на ремък. Киселото му настроение ненадейно се оправи, раменете му се изправиха, очите му се изпълниха с безмилостен блясък.

— Два милиона долара — каза той. — Просто си стояха на открито в една от съседните къщи. Представи си. Вътре няма никой, вратата отключена. Два милиона кинта. Това би трябвало да ми осигури ново начало някъде, не смяташ ли? Жилище край морето, куче, папагал.

— Как ме откри?

— По пътеката от трохички, скъпа — саркастично се усмихна Джуниър. — Всъщност беше по-прозаично. Отидох у вас. Разбих вратата. Малко се бях паникьосал, че съм те изпуснал. И на масата в кухнята намерих една туристическа брошура. Вдигнах телефонната слушалка, проверих дали си тук и улучих в десетката.

— Какво искаш?

— Струва ми се, че и двамата знаем отговора.

Той отново размаха стъклото и се ухили, когато Алекс отскочи назад. После предпазливо направи още две крачки към нея.

— Хайде, Алекс, отпусни се, не бъди толкова мрачна. Трябва да се опознаем един друг. Да наваксаме всички тези пропуснати години. В службата почти не сме разговаряли.

Александра отстъпваше към кухнята и внимателно го наблюдаваше. През последните няколко години почти всеки ден беше виждала Джуниър Шанрахън, ала не му бе обръщала внимание. Той беше по-висок от Джейсън, може би по-тежък с тринадесет-четиринадесет килограма от него. С мускулести гърди и ръце, покрити с гъсти черни косми. Копие на баща си, освен тънката талия. Същите надвиснали вежди, същият гръб, създаден за вдигане на тежести. За толкова едър човек той се движеше странно леко, с гъвкавото поклащане на спортист.