Читать «Прокобата Тутанкамон» онлайн - страница 8

— Ваше превъзходителство ще бъде уведомена съвсем скоро.

— Ваше превъзходителство ще бъде уведомена съвсем скоро — имитира ме тя, засмя се детински в шепа. Отвори рязко ветрилото в дясната си ръка и го размаха яростно пред лицето си, красивите й очи вече не се смееха, бяха студени и твърди. — Не съм дете, Маху. На четиринайсет съм. Вече съм била царица и майка. Сега съм бъдеща царица и майка на наследника.

— За момента, Ваше превъзходителство, ти си това, което си, и аз съм това, което съм. Знаеш, колкото знам и аз, и съм убеден, че — приближих лицето си още малко — веднага след края на срещата Божият баща, Ай, твоят дядо, ще се промъкне в покоите ти, за да сподели, онова, което предстои да научим.

Анхсенамон се усмихна. Винаги беше така: париране и атака като двама борци с тояги. Анхсенамон флиртуваше, но зад това се криеше заплаха; преструваше се на невинна, а бе всъщност жена, спала със собствения си баща, и ако моите шпиони не грешаха, в момента предлагаше подобни услуги и на дядо си. Анхсенамон бе истинска хесета! Можеше да засрами и най-добрата хесета! Опасна беше не само заради красотата си, но и заради онова излъчване на детска невинност, което прикриваше сърце и ум, жестоки като на мангуста. О, да, тя беше дъщеря на Нефертити и внучка на Ай, наследила всяка частица от тяхната коварност!

Анхсенамон изтича нататък, без да престава да си вее с ветрилото, и пътем извика в поздрав към двамата бойци с тояги. Движеше се толкова бързо, че Джарка почти се блъсна в нея и се наложи да отстъпи с безброй извинения. Анхсенамон само се засмя и последва своя полубрат вътре. Моите наемници изтичаха след тях. Имаха си заповеди. Последната записана воля на Ехнатон бе аз да бъда официалният и доверен попечител на малкия му син. Такова е било и желанието на майката на Тутанкамон, Хийа, и аз бях дал обет, който смятах с двойна сила за свещен. Тутанкамон не оставаше нито минута извън полезрението ми или това на Джарка; дори резенът пъпеш, който ядеше по-рано, бе внимателно проверен и опитан. Огледах двора. Слугите на другите членове на Придворния съвет изпълзяваха изпод сенките по ъглите, говореха си и недоумяваха каква новина е размърдала Великите. Гледах ги внимателно. Всяка хиена имаше собствена глутница и се запитах на колко от тях може да се има доверие: войници от различни националности, наемници, хора, бягащи от закона в други градове. Някои от тях по-рано бяха предани до фанатизъм на Ехнатон. Нямах доверие на нито един, но не смеех да действам. Като началник на полицията се изкушавах да посъветвам Ай, че трябва да бъде издаден декрет, с който да бъдат изселени в името на мира и хармонията. На Ай това щеше да му хареса! Щеше да настоява — независимо че съм началник на полицията — на моите разузнавачи също да бъде забранен достъп до двореца.

Въздъхнах и последвах останалите вътре по тесните коридори с плочки към огромната зала за съвещания. Пред инкрустираните с мед врати от ливански кедър вече беше наредена охраната на Нахтмин. Много от тези мъже бяха от легиона на Ра, който по-рано бе разположен близо до Ахмин, родния град на Ай, и бяха пряко зависими от онези, които аз наричах шайката от Ахмин: Ай, Нахтмин и други от тяхното сборище. Останалите членове на Царския кръг ме очакваха. Ай седеше на подобен на трон сгъваем стол, чиито облегалки бяха с формата на лъвски глави, а на краката — на оголени нокти. Членовете на съвета седяха върху възглавници или малки столчета. В центъра на кръга петима писари от Училището на живота седяха с кръстосани крака и готови свитъци папирус и пера в скута.