Читать «Прокобата Тутанкамон» онлайн - страница 7

— Господа — прошепна, — трябва да се върнем в залата за съвещания.

Вече имаше планирано събрание на Царския кръг за десетия час. Обърнах глава и кимнах на Джарка и Собек да се приближат. По изключение Собек беше облечен в ленена роба на вестоносец. Вечно се забавляваше на двойствения си живот между двореца Малгата и мръсните задни улички на Тива. Собек се бе оказал безценен за мен с разказите си за клюките, разговорите, действията и плановете на различните групировки, чиято власт бе нараснала по време на отсъствието на фараона от Тива. Дори бяха нападнали Долината на царете в опит да ограбят царските гробници. В изминалите няколко седмици бях раздал бързо правосъдие. Около входа към Долината на царете в момента бяха наредени колове с труповете на заловените от мен. Джарка беше също толкова незаменим: с тъмна кожа и гладко лице независимо от вече посивяващата коса и вече не толкова бурната веселост. Пет години по-рано двамата нямахме избор и трябваше да убием любовта на живота му и баща й — професионални убийци, изпратени в Атон да убият Великия еретик. И двамата ми другари знаеха задълженията си. Джарка носеше тежък сирийски лък и колчан стрели; Собек криеше дълъг кинжал под робата си.

— Заведете Негово превъзходителство вътре.

Анхсенамон се бе окопитила и гледаше с присвити очи дядо си Ай. Тутанкамон обаче продължаваше да смуче парчето пъпеш с неопределена усмивка към двора, сякаш виждаше нещо, което останалите не могат. Собек и Джарка понечиха да изпълнят заповедта ми, а едновременно с тях се появиха и избраните лично от мен наемници от моя народ, меджаите на изток от Тива, които до момента се бяха излегнали на сянка с мех вино при издълбаните лъвове. Собек хвана малкия принц за ръката и внимателно го издърпа да стане.

— Войнико! — изпищя момчето и размаха резена пъпеш. — Воините се бият!

Собек се наведе и му прошепна нещо, момчето се засмя — дълбоко гъргорене от тесните гърди.

— Много добре, много добре! — изрева и почти се хвърли в прегръдките на Собек.

Анхсенамон заобиколи Джарка внимателно, усмихна се прелъстително и тръгна към мен. За миг ми напомни на майка си Нефертити: същата премаляла, чувствена и същевременно царствена осанка, открехнати в лека усмивка устни, сведен под дълги мигли поглед, но когато вдигна очи, улових погледа, който ми казваше, че знае какво си мисля. Дойде по-близо от нормалното, усетих аромата й, видях вадичката пот, която се стичаше между гърдите й. Размаха ленения си шал като ветрило, извърна леко глава и ме погледна косо.

— Маху — името ми долетя като шепот, сякаш бяхме любовници или съучастници. — Маху, какво се е случило?