Читать «Прокобата Тутанкамон» онлайн

Пол Дохърти

Пол Дохърти

Прокобата Тутанкамон

(книга 8 от "Египетски загадки")

От Мартин Зилендър

на неговата сестра Рут Робинс,

която си отиде на 8 декември 2004 г.

на 45 години, с любов.

Герои

Фараони

Секененра, Яхмос (Ахмозе), Тутмос I, Хатшепсут (Хатусу): войнолюбиви фараони от Осемнайсетата династия (1550–1323 г. пр.Хр.), които полагат основите на великата империя на Древен Египет.

Царският двор на Аменофис III

Аменофис (Аменхотеп) III, Великолепния: Фараон на Египет в продължение на трийсет и девет години, когато царството на Двете земи достига апогея на своята мощ.

Тийи: Велика царица и царска съпруга на Аменофис III, родена в Египет като дъщеря на Тюйа и Хюйа от град Ахмин.

Престолонаследник Тутмос: очевидно предполагаем наследник на Аменофис III.

Принц Аменофис (Аменхотеп IV), по-късно Ехнатон (Ехнейот) и с тронно име Неферхеперуре: наричан също Забуления, Големия еретик, Уродливия, Плашилото; познат в историята като Ехнатон, по-малък син на Аменофис III и Тийи.

Ситамон: дъщеря на Аменофис III и царица Тийи.

Чедата от Кап (Царските ясли)

Хоремхеб (Харемхаб): генерал.

Рамзес: пръв приятел на Хоремхеб.

Хюйи: първи царедворец (дипломатически пратеник по време на събитията).

Майа: царски ковчежник по време на събитията.

Мерире: главен жрец през периода.

Пентжу: царски лекар.

Царски двор (на Ехнатон)

Ехнатон/Аменофис IV: Фараон.

Нефертити: Велика царица и съпруга на Ехнатон, дъщеря на Ай.

Мекетатон, Меритатон, Анхсенатон (по-късно Анхсенамон), Тутанкатон (по-късно Тутанкамон): деца на Ехнатон.

Хийа: митанийска принцеса, една от второстепенните съпруги на Ехнатон.

Групата от Ахмин

Ай: първи министър на Ехнатон, баща на Нефертити и на Мутноджмет, брат на царица Тийи.

Мутноджмет: по-малка дъщеря на Ай.

Нахтмин (Нахтимин/Минахт): полубрат на Ай.

Други лица

Джосер, Куфу: жреци на Атон.

Рахмос (Рахмозе): атонски пълководец.

Азиру: ханаански принц, заклет противник на Египет.

Джарка: довереник и помощник на Маху.

Исторически бележки

Осемнайсетата династия отбелязва може би най-високата точка в развитието на Древен Египет както у дома, така и извън границите на империята. Това е период на величие, разцвет и триумфален империализъм. Време на големи промени и бурни събития, особено в последните години от управлението на Аменхотеп III и бързото възкачване на трона на Големия еретик Ехнатон в разгара на горчив сблъсък между религиозните идеологии и на все по-осезаемата заплаха от страна на Хетската империя.

Аз имах големия късмет да получа достъп до този древен документ, за който се твърди, че е — с думите на една по-нова епоха — „пълната и откровена изповед“ на човек, живял в окото на бурята: Маху — началник на полицията на Ехнатон, и на неговите наследници. Маху ни се разкрива като доста зловеща фигура — отговарял е за сигурността в империята, затова му се е налагало да бъде бдителен и с ръка винаги върху дръжката на меча. При разкопките и от други археологически източници, но най-вече от откритията в собствената му гробница, до която той така и не е стигнал, Маху оживява пред нас като внимателен и проникновен наблюдател на времето си. Изглежда, е написал изповедта си доста след бурните години, които отбелязват края на Осемнайсетата династия. Водел си е записки, които по-късно преписва, вероятно по време на краткото управление на Рамзес I (около 1301 г. пр.Хр.).