Читать «Прокобата Тутанкамон» онлайн - страница 6

Като официален попечител на Тутанкамон седях от дясната му страна, а зад мен — помощниците ми Собек и Джарка. Ай и Нахтмин седяха отляво. Нахтмин се издигаше все повече в Царския кръг, за да уравновесява военната мощ на Хоремхеб. Останалите бяха разпръснати от двете ни страни: Хоремхеб и Рамзес — по изключение без униформа. Пентжу и Хюйи, Мерире, Туту — двуличният дворцов управител на Ехнатон, и Рахмос — генералът на Атон. Някои бяха горещи привърженици на каузата на Великия еретик, други — по-хладни, останалите — просто кариеристи. Приличаха ми на глутница хиени, полегнали в сянката на скалите. Дебнехме се, готови да действаме като глутница, да преследваме и разкъсаме всеки общ враг, а при промяна на обстоятелствата — да се обърнем един срещу друг. Обстоятелствата бяха на път да се променят.

Един ден — светъл ден, спомням си, свещен за богинята Хотор — гледахме двубой с пръти между двама Накту-аа, момчета със здрави юмруци, ветерани от легиона на Птах, които бяха убили по трима врагове в ръкопашен бой, после отрязали ръцете, пенисите и носовете им или какъвто там трофей се изисква. Това бяха двамата най-добри бойци в легиона и Рамзес беше уредил показно на способностите им. Наблюдавахме как кръжат един около друг, сграбчват препаските си, намазаните с масло тела, полепнали с прах. И двамата уцелваха отново и отново, докато от острите резки и силните удари потече кръв. Движеха се като в танц, голите им стъпала шляпаха по земята, а вдигнатите заострени прътове търсеха мимолетно предимство. За момент се разсеях, вниманието ми бе привлечено от една от любимите на Ай котки с остри уши — огромен раиран екземпляр, който беше уловил малко зайче и сега си играеше с него в сянката на единия от гравираните лъвове.

— Пак! — изрева един от борците.

Двамата се отдалечиха един от друг, тоягите се срещнаха. Някъде в двореца прозвуча рог, удариха цимбали. Обърнах се и погледнах едната врата. Стражите вече я отваряха. Вестоносец зашляпа забързано по каменния под. Беше облян в пот, препаската му бе мазна и мръсна. Носеше яката на официалните имперски вестоносци. Борците спряха и се раздалечиха. Вестоносецът се свлече на колене и долепи чело о земята пред Тутанкамон. Ай щракна с пръсти. Вестоносецът се изправи, притича и прошепна нещо в ухото на Божия баща, после му подаде свитък. Ай стана.