Читать «Прокобата Тутанкамон» онлайн - страница 10

— Градовете на Египет страдат, храмовете са занемарени, градините са обрасли в бурени, а хазните — празни — гласът му се усилваше. — Армиите, с изключение на онази на Мемфис — усмихна се той на Хоремхеб, — изпитват недостиг на продоволствие, оръжие и хора. Войниците дезертират на тълпи, на офицерите им е все едно, казармите са празни. И, което е по-лошо, враговете на Египет, народите на Деветте лъка, стават все по-дръзки и арогантни.

Хоремхеб изпляска с ръце, закима бясно и огледа останалите предизвикателно.

— Престъпници и бандити обикалят из Червените земи — продължи Ай. — Мините ни в Синай са непрекъснато атакувани, пристигат и новини за безредици в Куш, чиито васали забравят да платят дължимото на Великия дом на Египет.

Седях с леко притворени очи и слушах списъка с бедите на Египет. Западането на търговията, празните хазни, ниският боен дух в армията, бунтове и въстания в някой град или провинция, растящата заплаха, идеща отвъд Синай, където подчинените на Египет племена в земите на Ханаан пренебрегваха призива на фараона и воюваха помежду си. На север от Ханаан се надигаше велика империя. Хетските васали се концентрираха все повече върху отслабващия Египет, винаги готови да нарушат границите, да се впуснат на юг и заселят плодородните земи и морската равнина на Ханаан. Изкушавах се да прекъсна речта на Ай, но разбирах какво прави. Напомняше ни, че всички носим отговорност за отслабващото величие на Египет. Най-накрая приключи и седна с приведена глава и ръце в скута.

След малко вдигна поглед:

— Коя е най-голямата заплаха?

— Азиру! — процеди през зъби Хоремхеб.

— Азиру — повтори като ехо Ай и кимна дълбокомислено.

— Ханаанският принц — продължи Хоремхеб. — Знаем, че настройва съюзниците ни срещу нас и подкрепя хетите. Единственият ни силен съюзник там, Риб-Адди, цар на Библос — махна с ръка към Туту, ревностния уредник на двореца на Ехнатон, — изпращаше писмо след писмо с молба за помощ, за поне един ескадрон колесници. Дори това писмо не получи отговор, не бе показано на никого.

— Подобно на теб — приведе се Туту с едва сдържан гняв — аз следвах заповедите на фараона!

— А не му ли бе и съветник?

— Да, както и ти — изстреля Туту. — Но волята на фараона беше ясна. Никакви войски в Синай. Трябваше да оставим съюзниците си сами да решат проблемите си. Ехнатон планираше да тръгне по пътя на Хор и да пренесе словото на Атон при съюзниците си.

— Глупости! — изрева Хоремхеб. — Ехнатон се закле никога да не напуска този град до края на живота си.

Останалите от кръга се озоваха въвлечени в крясъците и размяната на обвинения. Ай ме погледна, после отмести поглед: най-накрая запляска и продължи, докато всички разговори затихнаха.

— Риб-Адди е мъртъв! — думите му бяха посрещнати с дълго стенание. Хоремхеб беше готов да скочи на крака, но Рамзес внимателно го бутна обратно върху възглавниците. — Вестоносецът донесе новината. Азиру е нападнал Библос, войските му преобърнали града. Риб-Адди е бил заловен, гърлото му — отрязано като на жертвен агнец, после бил обесен на главната порта.