Читать «Прокобата Тутанкамон» онлайн - страница 5

Вече споменах името й, а тя пристига с другата — Нефертити, и дъщеря й Анхсенамон. И двете обичани от мен, толкова различни една от друга. Нефертити с лице от бледо злато и блестящи сини очи насред огнен ореол от червена коса. Появява се в много форми — истинска пакостлива хитруша, която дразни и флиртува, или в цялото си величие с онази синя корона, килната царствено назад глава и поглед, наблюдаващ света изпод тежки клепачи. Зад нея е Анхсенамон — коварна като блато, покрито с най-зелената свежа трева, капан за душата на всеки мъж! Стар съм, но си спомням заобленото, чувствено лице на Анхсенамон, очите на кошута и създадената за целувки уста и пълното, зряло тяло и усещам как у мен се надига възбуда. Сърцето ми се напряга. Ако можех, бих галил онова тяло, държал лицето и целувал устата й. Та значи и двете са тук, наред с останалите.

Вземам папирус и перо и за пореден път се питам: откъде да започна, как да започна? Миналото е като бойно поле, потънало в прахоляка на толкова конфликти и убийства. Бойните колесници трополят и се разпадат. Конете галопират и нападат. Мъглата се размества; злато, сребро и кехлибар блестят на слънцето. Чувам плющене на сбруя, рев на боен рог, викове на мъже, тропот на исполински крака там, където Богът на битките е изсмукал кръв. Да, връщането в миналото е като прекосяване на бойно поле. Така че къде започна всичко? Вероятно, подобно на всички битки, някъде насред покоя, онези ведри дни, преди колесниците да бъдат впрегнати и мечовете извадени. Ще започна от последния месец от сезона перет, когато Нил беше силен и пълноводен и миеше черните земи с мократа си хладина. Да, точно тогава се започна отново, цяла година след като Нефертити беше поела дадената от мен отрова. Гледах как светликът на живота й избледнява и усещах потреперването на красивото й тяло в ръцете си…

Бяхме напуснали града на Атон, Ахетатон, и отишли на юг в Тива. Всички бяхме там, в Двора на лъвовете на двореца Малгата, Ослепителния дом на юг от Тива. Спомням си го добре. Обляният в слънце мраморен двор с готовите за скок лъвове, издълбани във всеки ъгъл върху червен кварцит. От четирите страни го обграждаха градински лехи с черна почва, донесена специално от Ханаан и засадена с безкрайно разнообразие от ароматни билки, треви и цветя. Спомням си дори аромата им, особено метличината със сиви листа и яркобели цветове. Вратите към вътрешността на двореца бяха затворени и охранявани от членове на имперската войска, подбрани изцяло от Нахтмин, Главен военен писар на двореца, потайния и неразгадаем брат на Ай. Тези воини стояха в сянката с глави, предпазени от раираните кърпи на златни и сини ивици, кожени поли, сандали, дълги медни гривни на китките, едната ръка върху обреден щит с овнешката глава на Амон, другата сграбчила копие с бронзов накрайник с шипове. Избрани бяха, защото всеки от тях можеше да прикове с копие пеперуда на стената. Пазеха ни. Сякаш имахме нужда от охрана!

Намирахме се под поръсени с парфюм сенници, отпуснати върху възглавници или дивани или седнали на столове с инкрустирани с абанос и слонова кост облегалки. Говорехме и си почивахме. Пред всеки от нас имаше малка маса от акациево дърво и позлатени съдове с резени пъпеш, нар, ябълки и череши. По средата беше Тутанкамон, само на шест години, облечен в проста бяла роба от най-фин лен и обръсната малка глава, подобна на яйце, с единствена червеникавочерна къдрица, която се спускаше до пълната му дясна бузка. Седеше под лилав сенник върху алени възглавници с позлатени ръбове, смучеше парче пъпеш и се усмихваше блажено на себе си. До него беше Анхсенамон, вече на четиринайсет, момиче-жена с плътна сплетена и напарфюмирана перука, вързана със зелена лента, с изящно гримирано лице и ослепителни на силното слънце бижута и огърлици. Беше полегнала с лице към брат си, бъдещия й съпруг, а ленената й роба по-скоро подчертаваше, отколкото скриваше красотата й. Дразнеше го като малко котенце и в замяна се радваше на искрящата му, невинна усмивка. Зад тях бяха наредени слуги с розови ветрила от щраусови пера, които предизвикваха лек ароматен ветрец и гонеха нахалните мухи.