Читать «Прокобата Тутанкамон» онлайн - страница 3

На връщане към къщи си спомних думите на един мъдър човек, който сравняваше живота със стъпала на пирамида: „Всяка жива душа се мъчи да се изкатери до някакво ниво — било растение, птица, животно или човек.“ И наистина е така: та нали самият аз съм живял в блатата сред крокодили, препускал съм с кръвожадните хиени в ловните поля, летял съм с недосегаемите лешояди, за да се спускам и кълва от бойното поле на живота. Аз, Маху — син на Сеострис, доверен приятел на фараона, бивш началник на Дома на тайните, „очи и уши на фараона“. Аз, който съм видял… да, ще ви кажа какво съм видял. Пазителят на тайните на новия фараон, да бъде благословено името му, поиска да призная всичко, да прошепна тайните си като разкаял се грешник пред жрец в Храма на ухото. Затвориха ме в това имение с боядисани в небесносиньо хладни стаи и с градини със сладки аромати, за да завърша делото си. Сега седя сам и гледам през прозореца. Капандурите са отворени, за да пропускат дневната светлина и хладния бриз откъм реката. Погледът ми се спира ту на блещукащата вода в щерната, ту на преливащото зелено на дърветата в градината. Отеква рев на звяр и в небето изведнъж разцъфва облак от подплашени птици. Още от онези славни бойни дни ми е останал навикът да се вглеждам във всичко, да се ослушвам за съсъка на летяща стрела, да предугаждам сянката на падащ меч…

Слънцето залязва, сенките пълзят по градината. Стаята ми сякаш се уголемява и вече не е писалище с боядисани стени; свежите зелени ръбове с тъмночервени ивици се раздалечават. Сега тя е зала в Дуат, Подземния свят, просторна и изпълнена с неспокойни сенки. Вдигам чашата вино за наздравица с мъртвите, които се надигат да ме посрещнат. Сядат по местата си усмихнати или намръщени. На почетното място е той, Великия еретик, ужасният грешник, Ехнатон! Не смеят да изрекат името му. Наричат го Плашилото — мръсна дума, която за мен е като звън от лира, мелодия на флейта, която връща най-горчивите спомени. Ехнатон, Забуления, с уродливо несъразмерно тяло, широк като на жена ханш и провиснали гърди, накуцващ и с пръсти, дълги като на паяк. Как ли не му се подиграваха, как ли не го осмиваха — особено жреците, жалките бръснати глави, скопени между краката, а и между ушите!

Ехнатон притежаваше редки качества и недостижимо величие, известни на малцина. За мен бе внушителен като статуя в мрачен храм, в който слънчевите лъчи играят по червения кварцит. Гледаше ме с продълговатите си раздалечени очи, излъчващи сила — невероятни очи, така и не успях напълно да ги проумея. Когато се гневеше, долната му челюст потрепваше, а плътните му устни бълваха клетви, както Хор бълва огъня, с който овъглява враговете си.

До него — Ай, тъстът на Ехнатон. Крокодил сред крокодили! Командир на колесниците, Пазител на короната, Носител на ветрилото на фараона, главен сред хиените. Лъжец, убиец и подлец, същинска мангуста, с умно, гладко лице, с пронизващи очи и приятен глас, винаги любезен, подкупващ, истинска кобра в човешка кожа.

Идва ред на Хоремхеб: здрав и набит, в кожени доспехи, неизменно стиснал боен кривак и кама. Със сурово лице, уста с увиснали ъгли и квадратна челюст, и най-вече с бдителни очи. Мъж на честта, способен на най-безчестните дела, амбициозен и своенравен. А зад него вярната му сянка — слаб и жилав, с остро лице, орлов нос и злобни очи — Рамзес. Потаен и коварен е приятелят на Хоремхеб, ала също така е неподражаемо смел и свиреп в битка.