Читать «Прокобата Тутанкамон» онлайн - страница 219

Нарастващото богатство на Тива бе привлякло селяни, търговци и работници от околностите. Всяко парче земя бе застроено с паянтовите им къщи. Някои бяха успели, повечето — не, и сега давеха мъката си в чаши евтина бира. Всички обаче бяха заети. Жени в кални ризи клечаха на мрачни прагове и мелеха с камъни безценните шепи зърно. Из улицата децата им се боричкаха за лайната на добитъка, които после щяха да изсушат и да използват за огрев, но сега изпълваха въздуха с непоносима воня. По-нататък минахме покрай сергии, на които можеха де се видят бижута от Ханаан, кожени изделия от Либия, масла и бродерии от Вавилон. Сладкарите пъдеха мухите и предлагаха сушени фурми, сиропи и сладкиши с мед и подправки. Недалече от тях чираците им счукваха в хаванчета бадеми и ядки за вкусни напитки. Касапи зад окървавени тезгяси разсичаха волски бутове и цели патици, а малки момчета и момичета тичаха наоколо и гонеха мухите, както майка ги е родила. Обущарите предлагаха всичко: от фини чехли до походни ботуши. Клиенти с кесии с кехлибар, злато и сребро се редяха пред златарите.

След тишината на имението се радвах на шумотевицата и преливащите цветове на морето от хора наоколо. Виковете и писъците, биещите се аромати на прясна кръв, готвено месо и сушена кожа се смесваха с тези на запечен мед, подправки и парфюми. Писачи на песни, разказвачи, музиканти и танцьори от различни страни се надвикваха да привлекат клиентела. Проститутки упражняваха занаята си в тесни улички, придърпваха клиентите към себе си и използваха твърдите тухлени стени за дюшек или просто коленичеха безгрижно пред тях. По-нататък, близо до портата към казармите, жени пищяха и се въргаляха в прахта, докато писарите от Дома на войната вземаха мъжете и синовете им в армията. Аз попивах всяка гледка, но Пентжу вървеше прегърбен и с наведена глава като осъден на смърт. Нубийските наемници в леопардови кожи, сребърни вериги и клюмнали бели пера ни държаха настрана от тълпата, а заоблените им щитове с гравирана овнешка глава, символа на Амон, образуваха стена около нас.

Накрая стигнахме Улицата на златния сокол, която водеше към двореца Малгата, чиито бели и червени стени бяха освежени и блестяха като сигнален огън. Огромните обковани с мед порти се отвориха и разкриха изкусно оформени градини. Пожелах да спра и огледам някои от новите растения, но капитанът на ескорта ни поклати глава, така че отминахме. Оставиха ни в едно преддверие със стени, уловили скока на сребърни антилопи над златно поле на светлозелен фон. От двете им страни минаваше кафеникав фриз, украсен със сребърни палми. Опитах се да обърна внимание на Пентжу върху рисунките, но той беше забил поглед в пода. Бях го накарал да се закълне тържествено, че няма да направи нищо глупаво или опасно. Един иконом ни поднесе изстудени плодови напитки и аз настоях първо да ги проверя. Той се стъписа, но се съгласи.

Малко след това се върна и ни заведе в Залата на делфините, голямата съвещателна зала, където щеше да се срещне Царският кръг. По кобалтовосините й стени сребърни делфини скачаха над златни вълни. Полираният каменен под отразяваше мозайката на тавана, която изобразяваше още делфини и други морски животни. На леко повдигната платформа в далечния край на залата стояха три обковани със злато трона: облегалките бяха със златни листове, краката — инкрустирани с бисери и поставени върху лъскави черни столчета, украсени с абанос и сребро. Малките тронове отстъпваха по величественост на царския, но посланието им бе съвсем ясно.