Читать «Прокобата Тутанкамон» онлайн - страница 218

— А след като митанийката отведе детето?

— С Хийа си отдъхнахме. Заклехме се това никога да не се повтаря. Първата бременност засили плодовитостта й, така че когато Ехнатон легна с нея, тя зачена отново. Често си мислех за първото дете, но беше прекалено опасно да разпитвам.

— А как е разбрал Ай за това?

— Онази змия трябва да е подочула нещо от слуга или водач; някой трябва да е проговорил. Лесно е можел да прерови архивите и да открие защо лейди Тахана напусна толкова неочаквано, и то с дете. Отначало сигурно е бил прекалено зает с по-належащите проблеми, но Ай е истинска мангуста. Няма мира, докато не открие истината. Изглежда, е подкупил митанийците да му дадат младежа.

— На колко години трябва да е?

— Някъде между осемнайсет и деветнайсет. Жадни за египетско злато и стоки, митанийците лесно са се съгласили. Само боговете знаят каква история е изплел Ай. Вероятно е казал, че този мистериозен младеж е негово незаконно дете.

— И за какво ще му е на Ай този младеж?

— И двамата знаем, Маху: кръвната вражда. Хийа роди незаконно дете, но даде на фараона и жив мъжки наследник. Нефертити не успя. Дори по-лошо — раждането на този мъжки наследник доведе до фаталния разрив между Ехнатон и Нефертити. Ай е искал отмъщение. Хийа унищожи любимата му дъщеря; тя стана причината за падението на тази Велика царица.

Седях и размишлявах над чутото.

— Няма нужда да ми казваш, Маху — прекъсна унеса ми Пентжу. — Ай го е убил. О, да, ще измисли някакво оправдание за пред митанийците, някаква треска или болест. Ай добре познава отровите, не по-зле от теб и мен — гласът му пресипна. — Убил е сина ми — изплака той. — Убил е любимото ми дете.

Докато Пентжу бавно се възстановяваше, на мен ми оставаше само да се питам какво да правя. И тогава се намесиха боговете, или пък демоните…

В последните няколко дни на годината бяхме извикани в двореца. Царски вестител със сребърен жезъл като знак на службата си пристигна в имението ни, придружен от шестима Несу, телохранителите на фараона. Носеше свитък, запечатан с имперския картуш; целуна го и разчупи печата. Поканата беше кратка и ясна: лорд Маху и лорд Пентжу трябваше да се явят пред Тау-Ретуи, фараона и неговия Царски кръг на шестнайсетия ден от първия месец в сезона на покълването. Така и направихме и беше приятно да се върнем в сърцето на Тива, да слезем от пристанището и навлезем през бедните квартали, покрай схлупените колиби, далеч от заразните езера и купищата воняща смет. След самотата на изгнанието дори легионите просяци със зачервени очи изглеждаха, сякаш ни приветстват.