Читать «Прокобата Тутанкамон» онлайн - страница 217

Изминаха две седмици. Лишен от ежедневното вино, Пентжу укрепна. Дразнех го: той беше Чедо на Кап и беше обучен като войник, така че независимо от тлъстините бе здрав като бик. Беше достатъчно добър лекар и можеше и сам да определи състоянието си. Наподоби го на шока, който изживява майката, разбрала, че синът й е загинал в битка. После прокле всички лекари.

— Ако искаш да оздравея — изръмжа той, — дръж онези копелета далече от мен.

Бях озадачен от сравнението с майка, загубила любимия си син. Разпитвах го. Една вечер Пентжу реши да признае, да се отърве от ча-т, вината, която изгаряше душата му. Тъкмо се беше нахранил: начукани и подправени ивици печена антилопа. Отблъсна рязко храната и се разплака. Оставих го да си поплаче, после отбеляза, че трябва да му стана личен жрец.

— Нали си спомняш гнусните клюки, че Тутанкамон е мой син, а не на Ехнатон?

— Да, но ти ме увери, че той е истинският наследник на фараона.

— Казах ти истината, той беше и е такъв — въздъхна Пентжу. — Хийа е майка му.

— Да, каза ми вече.

— Наистина я обичах, Маху, макар да бях женен. Прочистих красивото й тяло от отровите, които й даваше Нефертити — замълча и отпи от подсладеното вино. — Знаеш как беше в Ахетатон. Нефертити управляваше като пчелата майка на кошера; жилото й беше отвратително. Бях успял да убедя Ехнатон да даде отделна къща на Хийа. Бяхме вече три години в града, когато Ехнатон — уморен от арогантността на Нефертити — започна да проявява по-голям интерес към втората си съпруга, дребната митанийска принцеса. Ами — премига Пентжу — аз извърших измяна. Имах отношения с лейди Хийа. Тя забременя и беше ужасена, също й аз. Как щяхме да го обясним? Тя се престори на болна и се оттегли в покоите си. Само аз, лейди Тахана и съпругът й знаехме истината. Детето, момче, се роди преждевременно, някъде между шестия и седмия месец. Въпреки това беше здраво. Наехме кърмачка, на която можехме да се доверим — замълча. — Изненадан ли си?

— И да, и не — признах си аз.

— Всички знаеха, че Хийа и лейди Тахана са много близки. Бяхме сковани от страх. Помнех ясно какво се случи със Собек, когато откриха, че е прелъстил царска наложница, Царско украшение, на Аменхотеп Великолепни. Извади късмет, че само го жигосаха и изпратиха в затвор насред пустинята; наложницата бе затворена в клетка и разкъсана на парчета от див звяр — Пентжу избърса слюнката от ъгълчетата на устата си. — Хийа бе ужасена от онова, което очакваше детето и нас самите. Страхуваше се от гнева на Ехнатон и дори повече от смъртоносната ярост на Нефертити. Направи специално жертвоприношение на Хатор Златния и всички богове и богини, за които се сети. Накрая молитвите й дадоха резултат. Лейди Тахана замисли план: тя щеше да осинови детето като свое и да се върне в Митани. Не бяха египетски поданици и нямаха нужда от разрешението на Ехнатон. Със съпруга й си тръгнаха, когато момчето беше на три месеца. Първата бременност на Хийа остана в тайна. Знаеш как стояха нещата в Ахетатон. Ехнатон и Нефертити бяха заети със собствените си проблеми. По време на бременността Ехнатон посети Хийа три пъти. Първия път месечното й течение тъкмо беше спряло; нямаше проблем. При другите два тя се престори на болна, треска — Пентжу направи виновна физиономия. — Като лекар можех да помогна със симптомите.