Читать «Прокобата Тутанкамон» онлайн - страница 221
Пол Дохърти
Следваше ги Ай, с обръсната глава и ястребово лице, намазано с масло. Носеше всички символи на високата си длъжност и държеше чифт красиви червени ръкавици, знак за личната благосклонност на фараона. Зад тях вървяха останалите Велики мъже: Нахтмин, Хюйи, Майа, Хоремхеб, Рамзес, Анен, главен жрец на Амон; всички висши управници на Египет. Скъпите им роби, позлатени бастуни, разкошни ветрила и намазани с масло и парфюмирани лица излъчваха власт и богатство. Майа повече отвсякога приличаше на жена: с гъста лъскава, черна перука, изрисувано лице и обувки на високи токове. Когато се обърна, забелязах перлените му обеци и за пореден път се замислих за този невероятен мъж, който толкова отчаяно искаше да бъде жена. Отношенията между него и Собек бяха охладнели след женитбата на последния. Носеха се слухове, че сега Майа се радва на цял харем красиви младежи.
Тутанкамон седна на трона си, а един от жреците запя химна:
По-късно от залата излязоха всички чиновници и войници. Ай и Анхсенамон заеха местата си, останалите ги последваха, а писарите скръстиха крака в средата. Аз и Пентжу останахме на колене, докато Ай не ни заповяда властно да заемем местата си до двете празни маси. Ай беше изготвил списъка със задачите; на първо място в дневния ред бяхме аз и Пентжу.
— Благодарение на огромната добрина на фараона — обяви Ай, — Божествения реши да разкрие лицето си пред тях и да им се усмихне. Ето защо…
С две думи, Пентжу бе назначен за царски лекар, а аз — надзирател на Дома на пратениците, който отговаряше за външните отношения на страната. През цялото време не отделях поглед от Тутанкамон, който ме гледаше блажено. От време на време във вълнението си се обръщаше към Анхсенамон. Тя седеше отпуснато на трона си и потропваше високомерно с крак. На няколко пъти намигнах на Тутанкамон, дори вдигах едва забележимо ръка. До мен Пентжу гледаше намръщено, докато Ай, или Великата мангуста, както го наричахме, премина към следващите задачи. Повечето бяха обичайните въпроси, в по-голямата си част ситуацията в Ханаан. Дребните васали продължаваха да се дърлят един с друг. Истинската опасност бяха хетите, които вече представляваха основна заплаха за съюзниците на Египет в района — вавилонците и митанийците. Хоремхеб и Рамзес си знаеха своето, необходима бе военна намеса. Ай не им противоречеше прекалено, но въпросът беше как и кога. Пустинните лъвове изглеждаха доволни от този развой и накрая срещата приключи.
Аз и Пентжу бяхме отведени пред царския трон. Анхсенамон се впусна в обичайните си флиртове, навеждаше се така, че робата й да се разтвори и разкрие гърдите с боядисани в сребърно зърна. На лицето й бе изписан характерният учуден поглед, сякаш питаше къде сме били през цялото това време; беше направо възторгната, галеше ме по бузата, потупваше голото теме на Пентжу. Допирът й бе хладен, а парфюмът й — най-скъпият, който можеше да се намери в Египет — сок от лотос. Беше повече от внимателна, загрижена за добруването ни, усмихваше ни се. Тутанкамон обаче беше прекрасен; толкова се радваше да ни види, че почти забрави за дворцовия етикет и не можеше да си намери място от вълнение. Подари и на двама ни златни яки. Наведе се, за да закачи моята на шията ми, после докосна бузата ми с устни и ме нарече чичо. Междувременно Анхсенамон се кикотеше през пръсти.
