Читать «Прокобата Тутанкамон» онлайн - страница 215

Пол Дохърти

— Съпругата ми и тя — отсече Хоремхеб — са като златото и пясъка. Жена ми няма нищо общо с баща си, онази мангуста, или със сестра си скорпион. Не харесва баща си — сви рамене той. — Оттам се роди приятелството ни.

Хоремхеб подръпваше пискюлите на робата си.

— Искам те обратно в двора, Маху. Искам да си начело на Дома на пратениците. Искам да разбера какво се случва в Ханаан. Лорд Ай ме шпионира, а пък аз — него. Собек трябва да ти е разказал за даровете, които той изпраща в Митани. Отначало мислех, че е политика, за да държи хетите под контрол, но има и още него. Той издирва лейди Тахана.

Сърцето ми спря за миг.

— Тя беше главната придворна дама на Хийа, майката на Тутанкамон. Тя и съпругът й мистериозно напуснаха Ахетатон и се върнаха в Митани горе-долу по времето, когато се разрази чумата.

— И защо ще я търси?

— Не знаем. По-рано тази година, по време на последния месец от сезона на покълването, генерал Нахтмин и малка войска отплаваха нагоре по Нил за среща с митанийски пратеник. Не знаем защо са се срещнали или какво са се договорили. Върнаха се в Тива през нощта — замълча. — Според сведенията на моите шпиони Нахтмин е довел някакъв мъж, чието лице било покрито с маска на чакал. Чух също и че същият е бил затворен в стария Дом за престой, където всички бяхме обучавани като Чеда на Кап.

Не можах да прикрия ужаса си.

— Ехнатон?

— Не — поклати глава Хоремхеб. — Човекът беше млад, познаваше се по корема и главата му. Опитах всичко — призна Хоремхеб, — за да открия какво става. Войската на Нахтмин пазеше зорко онази част от двореца. В последните месеци се изтеглиха, което означава, че той или е отишъл с тях, или е умрял. Та така — почеса се по главата Хоремхеб. — Страхувам се, Маху. Какво крои Ай? Дали нещо ще се случи на Тутанкамон и Ай ще завземе трона? Ето защо — усмихна се той — Божествения и Царският кръг те молят да се върнеш. Съгласен ли си?

— Ще си помисля.

— А ако се върнеш, ще бъдеш ли наш съюзник, не шпионин?

— Ще помисля и за това — понечих да стана аз.

— Не изглеждаш разтревожен за Божествения — сграбчи китката ми Хоремхеб. — Той беше под твоя опека.

Освободих се от хватката му.

— Това е минало, генерале. Не мога да нося отговорност за нещо, над което нямам власт.

Спомних си нежните бадемови очи на Тутанкамон, ведрото му лице.

— Грижа те е, нали? — попита Хоремхеб.

Бръкна сред диплите на робата си, извади кожена кесия и изтърси съдържанието й: великолепна златна плочка, която изобразяваше фараона с бойната корона на Египет, който размазва главата на врага в присъствието на бога на войната Монту, а зад него — богинята Нефтис.

— Лорд Ай нае един златар да го изработи за него; един чирак в работилницата направил това копие.

Разгледах плочката внимателно. Отблизо си личеше, че е по-грубо копие. Фараонът беше Тутанкамон като малко момче, но от йероглифите отстрани ставаше ясно, че Ай е богът Монту, а Анхсенамон — богинята Нефтис.