Читать «Прокобата Тутанкамон» онлайн - страница 214

— Изгнанието — подсмихна се Рамзес. — Сигурно ти липсва тежкият парфюм на двореца.

— Не ми липсва нито той, нито вашата воня.

— Маху, Маху, не ти ли липсват приятелите?

— Липсва ми усмивката на фараона. Дано живее милион години и се радва на безброй юбилеи.

Рамзес и Хоремхеб побързаха да се съгласят.

— На Божествения също му липсваш.

— Откъде знаете това? Доколкото разбирам, на много малко хора е позволено да го видят.

— Виждаме го в Царския кръг — намеси се Хоремхеб.

— И как е той?

— Тих, ведър — сви рамене Хоремхеб. — Лорд Ай е неговият говорител.

Усетих скритото напрежение, промяната в погледа на Хоремхеб. Рамзес ме наблюдаваше с любопитство и леко килната на една страна глава, а пръстите му си играеха с долната му устна.

— Казват, генерал Рамзес — наруших мълчанието аз, — че си се захванал да изучаваш усилено историята на хабиру.

— Знаеш защо — взе отново ветрилото против мухи Рамзес. — Сигурен съм, че приятелят ти Собек ти е казал всичко, така че дай да караме направо, Маху.

— Скъпи ми лорд Рамзес, това би било изключение.

— Възможно е Ехнатон да е още жив. Мерире със сигурност се крие в Ханаан с останалите еретици и крои неприятности.

— Но той не е с Ехнатон, нали? — попитах.

— Имаш предвид Лудия.

— Ние всички го подкрепяхме, генерал Хоремхеб.

— Да, за известно време, но не за това сме дошли — прочисти гърлото си Хоремхеб. — Лорд Маху, би ли желал да се върнеш във властта?

— Защо? За да стана ваш шпионин?

— О, хайде сега! — запротестира Рамзес.

— О, хайде сега, генерал Рамзес. Защо сте тук? Едва ли е заради сините ми очи и благия ми характер.

— Бихме искали да бъдеш назначен за надзирател на Дома на пратениците — измърмори Хоремхеб. — Начело на дипломатическа мисия при хетите. Ти си достатъчно хитър да оцениш силите им и достатъчно умен да прецениш дали са заплаха за нас.

— А после да докладвам на вас и лорд Ай?

— Разбира се — съгласи се Рамзес.

— Искате да отида в Ханаан като шпионин, но се надявате, че Ехнатон ще ми се разкрие, понеже по необясними причини имаше специално отношение към мен. А когато това стане, ще го убиете.

Рамзес се усмихна.

— Мислите ли — продължих аз, — че лорд Ай ще ме приеме с отворени обятия и ще ми даде службата? Не е трудно да се досети, че искате да съм ваш шпионин.

— Ти си наш приятел.

— Откога така?

Хоремхеб се засмя.

— Много добре, лорд Маху. Хюйи и Майа ще те приемат с радост.

— За какво? Да наглеждам лорд Ай?

— Нека преминем по същество — Хоремхеб се премести по-близо. — Божествения иска завръщането ти — усмихна се на изненадата ми. — Фараонът ни вече е почти мъж на седемнайсет лета. На мен ми изглежда странен. Не мисля, че здравето му е добро, нито в тялото, нито в душата. Ти сам знаеш, лорд Маху. Ти живя с него, когато беше дете. Склонен е към изблици. В последните няколко месеца все по-често пита с огорчен глас: „Къде е чичо Маху?“

— Защо сега?

— Защо не? — изстреля Рамзес в отговор. — Може би го е правил и преди, тайно. Иска ти и Пентжу да се върнете. А, между другото, как е нашият пияница?

— Както обикновено, генерале, по-добра компания от теб. Значи — стегнах се аз — Божествения иска да се върна. Желание, подкрепяно от няколко новопоявили се приятели. Виж ти, виж ти! — облегнах се. — Лъвове мои, успяхте да ме изненадате! Наистина ли ти трябвам, Хоремхеб? Не забравяй, че си женен за Мутноджмет, сестрата на Нефертити!