Читать «Прокобата Тутанкамон» онлайн - страница 213

— Ай прави всичко по силите си — разказа Собек веднъж. — Изпраща в Митани пратеници със скъпи дарове: цели кораби със злато и сребро за набиране на наемници.

Щом получеше отговори на въпросите си, Пентжу се връщаше към пиенето. Беше затлъстял и червендалест и през повечето време пиян. Понякога можеше да бъде способен лекар и остроумен събеседник, но държеше да проспива деня, а цяла нощ да пие. Довери ми, че с падането на нощта „демоните крадци“ изскачат от мрака и измъчват душата му.

— Чакат ме — прошепна той и протегна врат, сякаш споделя важна тайна. — Виждам ги да се спотайват насред адски огньове в кипарисовите горички.

Джарка не издържа и го обяви за луд. Аз вярвам, че не беше по-луд от всички останали. Подобно на мен, той бе преследван от призраци от миналото, а не всички такива призраци е лесно да се прогонят.

Глава деветнадесета

Шта-и: Тайният дворец

През първата седмица от месеца на Тот — в осмата година от управлението на Тутанкамон, Владетеля на Двете земи, Могъщия бик, Онзи с най-хубавия вид, Хор на Юга — Хоремхеб и Рамзес ме посетиха. Искрено вярвах, че никога вече няма да видя тази безценна двойка. Но те влязоха важно през главната порта с разкошни роби, обсипани с медальони, огърлици, брошки и пръстени. Пред портата щабните им офицери разпрегнаха колесниците и с весели разговори и смях ги отведоха в сянката на палмовата горичка. Хоремхеб изглеждаше понадебелял, под кръглите му черни очи вече имаше пласт сланина, също и двойна брадичка, но тялото му бе все така стегнато и мускулесто. Рамзес бе по-сбръчкан, но все така слаб, с изпълнени със злоба очи и едва доловима усмивка на тънките устни; както и преди, ми напомняше на зла хрътка. Бяха мили, здрависаха се с мен, доведоха слуга с дарове, пошегуваха се с Пентжу и Джарка. Рамзес попита дяволито дали Собек, „постоянният ми посетител“, е тук.

Усмихнах се.

— Не сте дошли да видите как съм — предположих аз. — Значи сте дошли да заговорничите.

Не отрекоха. Срещнахме се при затворени врати в беседката на Сините лотоси. След кратка размяна на любезности Рамзес захвърли ветрилото си. Беше ми забавно. Ветрилото беше синьо, с дръжка във формата на златен лотос и по-подходящо за придворна дама, отколкото за висш офицер от имперската армия.

— Как ти понася оттеглянето, Маху? — присмя се той.

— Искаш да кажеш изгнанието?