Читать «Прокобата Тутанкамон» онлайн - страница 212

— По-скоро куче пазач, мисля си.

След това ми стана по-леко. Може би ме плашеше невинността на децата. Страхувах се, че по някакъв начин ще усетят, че душата ми е затънала в грехове. Страховете ми не се оправдаха. Децата се радваха на игрите с мен, особено когато се правех на лъв. Открих, че имам талант в резбата и с радост издялквах жирафи, антилопи или пък някоя дървена сабя или щит. Имотеп растеше и често идваше при мен; дори когато седях и пишех, той се наместваше до мен. Гледаше на мен като на велик воин. Бях трогнат и поласкан, защото така ме бе описал Джарка. Е, да, по-добре, отколкото убиец.

Прекрасната жена на Собек роди момчета близнаци. Тя също идваше на гости, водеше и децата заедно с малка армия кърмачки и прислуга. Започнах да се радвам на дългите вечери, пиршествата и разговорите. Собек бе взел насериозно предупрежденията ми и правеше всичко възможно да се представя за верен поддръжник на Ай.

— Нищо не може да те направи разумен и внимателен, както децата — отбеляза веднъж той.

Носеше и новини за бързото възстановяване на богатството на Египет. И преди всичко в Тива, където сгради от мрамор и бял гранит заслепяваха погледа. Потоци съкровища се стичаха от изток и запад, север и юг. Враговете на Египет, народът на Деветте лъка, трепереше в страх от могъщите легиони и трополящите ескадрони бойни колесници на Египет. Бойните баржи на империята патрулираха по Нил и бреговете на Делтата — могъщи и силни, натоварени със стрелци и копиеносци. Отблъскваха пирати и нашественици от Голямата зелена вода. Често виждах такива баржи от покрива на къщата. Патрулираха по реката с вдигнати знамена и издути платна.

Хората възкликваха, че прекрасните дни на Аменхотеп Великолепни са се завърнали. Чужди пратеници, дори на дългокосите хети, се надпреварваха да уверят във верността си поне Великия дом, Дома на милион години.

Тези сведения не ме тревожеха. Аз бях улегнал и търпелив, сякаш унесен в мечти. Прелъстявах прислужниците. Когато исках да съм сам, слагах широкопола сламена шапка и се заемах с градината. Започна да ми доскучава от цветята и отглеждането на нови видове зеленчуци и билки, включително и собствен вид лук. Станах специалист по отглеждането на каперси, немного месести, но все пак богати на масло. Написах научен доклад за това и го изпратих по Собек в Дома на живота към храма на Хор. Приеха го добре. Специализирах се и в отровите, смесвах сок от бръшлян с горски плодове и други съставки. Резултатът бе напълно недоловим или поне така твърдеше Пентжу. Изследваше отровата ми внимателно, а аз пристъпвах от крак на крак като малко момче. Понякога приятелят ми лекар бе толкова пиян, че ядеше и пиеше каквото му сложиш.

Пентжу не проявяваше никакъв интерес към посещенията на Собек. Отначало си мислех, че когато изтрезнее и разпита Собек внимателно, ще иска да разбере последните новини от Ханаан. След известно време установих, че се интересува повече от делата на Дома на пратениците, който се занимаваше с външните отношения на Египет. Жаждата на генералите за война беше непрекъснато осуетявана, макар че всички се тревожеха от растящата сила на хетите. Лорд Ай, с подкрепата на Хюйи и Майа, бе разработил различна политика: оставяше на другите големи сили, най-вече Митани, да се погрижат за хетите. Пентжу бе особено разтревожен от това и разпита Собек за настойчивите опити на Ай да спечели на своя страна Тушрата, царя на Митани.