Читать «Прокобата Тутанкамон» онлайн - страница 201

— Изглеждаш по-доволен и благоденстващ отвсякога — отбелязах аз.

Хюйи се присъедини към него. И двамата ме погледнаха тъжно, както някога, когато бяхме Чеда на Кап, сякаш съм направил някоя беля и сега ще бъда наказан.

Нахтмин ме побутна леко. Един пазач отвори вратата на кабината в центъра на баржата и аз пристъпих в топлата, ароматна светлина. Лорд Ай седеше на малък диван с отрупани около себе си възглавници. Малката масичка от слонова кост пред него бе отрупана с документи и мастилници. Двама писари от Дома на писарите бяха приклекнали от двете страни на масата и внимателно записваха прокламациите на Ай. Кобрата в човешки образ не ми обърна внимание. Взе един бокал вино — спомням си, че беше тюркоазен — и сръбна едва, след което продължи да диктува прокламацията.

— Всеки, заловен с оръжие, ще бъде убит. Всеки, доказано виновен в изнасилване, насилие или грабеж, ще бъде екзекутиран. Всеки, който се противопостави на властта, ще бъде последван от същото наказание — махна с ръка. — Останалото знаете. Можете да се оттеглите.

Освободи писарите и се обърна към мен с все същите коварни очи на тясното лице. Робата му бе от най-чист лен; верига, засвидетелстваща сана, висеше на врата му. По пръстите му проблясваха пръстени и той си играеше с тях с лице наполовина скрито зад дланта си.

— Скъпи ми лорд Маху, радвам се да те видя — бутна няколко възглавници на пода до себе си. — Седни.

— Ще постоя — протегнах се и бързо взех бокала му. — Бих желал да ти върна комплимента, лорд Ай, и да кажа колко се радвам да те видя — отпих от виното. — От чернозема на Ханаан, Лозята на Ливан?

— Малко по на юг — усмихна се Ай. — Ела, почини си. Лицето и ръцете ти са опръскани с кръв!

— Може да се опръскат и още, ако брат ти зад мен не престане да ме гледа като затворник и не махне ръката от меча си — обърнах глава. — Всъщност бих предпочел да излезе.

Съжалих, че съм пил от виното. Гадеше ми се. Ръцете и краката ми натежаха. Толкова исках да седна, коленича или клекна. Ай направи знак с ръка и врата се затвори зад мен. Седнах на възглавниците с бокала в ръка.

— Какво става тук? — попита той.

— О, недей да си играеш на котка и мишка с мен — сопнах се аз. — Бунтът в града беше работа на твоите хора, по-точно на внучката ти. Беше й наредено да намери тайните документи, които взех от лагера на узурпатора. Унищожила ги е, нали?

Ай сви рамене.

— Така или иначе никога нямаше да ги използваш.

— Въстанието — настоях аз. — Знаеше, че няма да наранят принца и Анхсенамон. Организирал си всичко така, че да изглеждаш като спасител, постигнал велика победа, като тази на генерал Хоремхеб. Той знае ли за тази експедиция?

— Ще му бъде казано за твоите разходки из Източната пустиня, за пренебрегването на грижите към принца, за отказа ти да се подчиниш на указанията на Царския кръг — замълча. — Защо отиде в пустинята, Маху? Какво искаше да видиш?

— Онова, което си търсил ти, лорд Ай, когато съсече лорд Туту и останалите. Намерих пещерите, разгледах рисунките. Намерих и лорд Туту или поне онова, което бе останало от него, както и разни документи, които, уверявам те, съм скрил на тайно място.