Читать «Прокобата Тутанкамон» онлайн - страница 199

— Ти стоиш зад всичко това, нали? Ти си подхранвала бунтовниците с информация и си ги подстрекавала.

Щях да продължа да беснея, но дойде полковник Небамум. Анхсенамон, кучката й с кучка, му се усмихна умилкващо. По лицето му разбрах, че положението е сериозно.

— В двореца има стрелци — прошепна той. — Не, имам предвид стрелци на бунтовниците, слуги, които са грабнали оръжие. Трябва да се оттеглим преди стъмване. Трябва да отведем принца и останалите и да се насочим към баржите. Проверих запасите в кухнята: имаме запаси само за два-три дни. Бунтовниците все още не са се организирали напълно…

— Но това ще стане скоро, нали?

— Дотогава ще са завзели града оттук до реката.

Отидох при една от рисунките на стената, която изобразяваше Ехнатон в преклонение пред слънцето. Ай знаеше, че съм в капан, а аз съзнавах, че е тръгнал насам, за да изиграе ролята на великия спасител. Нямаше реална опасност. Ако превземеха двореца, бунтовниците щяха да вземат принца и Анхсенамон за заложници. Но имаха строги указания да не позволяват нищо да им се случи. Чудех се какви бяха указанията им по отношение на мен.

— Уверявам те — настоя Небамум, — че ако не напуснем веднага, дворецът ще бъде превзет. Ще последва кървава баня.

Избърсах потта от челото си и кимнах. Издадохме заповеди. Много от слугите вече бяха избягали. Наемниците ми също вече бяха надушили накъде духа вятърът. Ако бунтовниците успееха да превземат замъка, битката щеше да е люта, от стая в стая, от двор в двор. Те също искаха да се махнат.

По залез-слънце се събрахме в главния двор. Небамум се съгласи да изостави колесниците си. Щяхме да се сражаваме на крак. Тесните улички, да не споменаваме опънатите през тях въжета, правеха използването на колесници напълно безполезно. Наредих да се донесат от оръжейната всички налични щитове, подредихме се в защитна стена по шест редици от всяка страна. Царското семейство се намираше в средата. Небамум командваше предната линия, а аз защитавах гърба ни.

Изчакахме залязващото слънце да заслепи нападателите, после наредих портите да се отворят и започнахме придвижването си по Улицата на лъвовете към реката. Небамум вече беше изпратил облечени като слуги съгледвачи да предупредят баржите за пристигането ни. Битката беше кървава. Посрещна ни градушка от снаряди, стрели и камъни; не можехме да спираме за ранените. В центъра принцът и Анхсенамон бяха пазени от царски щитоносци. Изпитах истинска обич към момчето и сестра му, които не показваха никакъв страх при неспирните атаки на бунтовниците, отчаяно опитващи се да пробият линията. Издигнахме царското знаме в знак, че принцът е част от групата; това намали силата на атаката; вражеските водачи не желаеха да проливат царска кръв.

Разстоянието от двореца до реката не беше повече от три километра, но ни се стори безкрайно. Отначало се придвижвахме бързо и изненадахме бунтовниците, но веднага щом осъзнаха какво става, те се втурнаха по страничните улички успоредно на нас. Небамум не спираше нито за миг, за да не ни обкръжат. В мрака виждах къщите от двете ни страни, надвесените над нас гротескни статуи и чувах свистящите във въздуха стрели. Вървях в задните линии и наблюдавах нападателите. От време на време някой щитоносец падаше, но нищо не можехме да направим. Ожесточеният ръкопашен бой продължаваше. Колкото повече приближавахме реката, толкова по-отчаян бе сблъсъкът, но накрая стигнахме. Баржите бяха готови. Редиците на Небамум се отвориха и принцът, природената му сестра и слугите им се качиха бързо на първата баржа, а стрелците на борда изстреляха порой от стрели над главите ни. Щом се уверихме, че принцът е в безопасност, останалите го последваха. Сформирахме коридор и с падането на здрача защитният ни обръч започна да оредява. Баржа след баржа се приближаваха и поемаха на борда си колкото можеха, след което се оттегляха. Бунтовниците не бяха предвидили това. Нямаха власт над водата, а капитаните на нашите баржи бяха опитни речни бойци.