Читать «Прокобата Тутанкамон» онлайн - страница 202

— Рисунките?

Лицето на Ай светна от вълнение.

— Предполагам, че знаеш.

Ай прехапа устна.

— Защо ги изби?

— Бяха бунтовници и предатели.

— По заповед на Царския кръг ли го направи?

— Някой ден, Маху — усмихна се той, — някой ден ще ми разкажеш какво си намерил там.

— Не, някой ден аз ще разкажа на генерал Хоремхеб какво съм открил.

Ай потропа с пръсти по една от рисунките на ръба на масата и разгледа някакви документи. Вдигна глава.

— Връщаме се в Тива, Маху. С Ахетатон е свършено; няма да остане камък върху камък. Сега трябва да се отпуснеш, сънят свърши.

Върнахме се в Тива след седем дни. Ай се представи като генерал победител, завърнал се от война. Минахме в бляскава процесия през града, през Улицата на овните и Улицата на сфинксовете, под звука на тръби и развети знамена. Млади момичета хвърляха розови цветове, жреци редяха молитви сред облаци тамян, а храмовите хорове пееха триумфални химни.

Безкрайна е славата ти, Хор на Юга! Вдигна ръка и разпръсна враговете си, разгроми враговете на Египет, възвърна честта на Царството на Двете земи.

Тутанкамон бе в открита носилка заедно с Анхсенамон и бе приветстван с радостни викове, макар че хората пееха химна най-вече в чест на лорд Ай. Осъзнах колко работа са свършили Ай и другите. Храмовете бяха отворени, колоните — пребоядисани, нови пилони за знамена — поставени отгоре, а червени и сини знамена се пърхаха на вятъра. Портите и вратите на храмовете бяха възстановени и украсени с мед и бронз. Пазарите бяха оживени; търговията се бе завърнала в Тива. Златовърхите обелиски светеха на слънчевите лъчи. Ехнатон беше забравен, мечтата му за Единствен бог и нов град се бе разпиляла като прашинки на вятъра.

Глава осемнадесета

Гер ре: замлъкнала уста

За коронацията си Тутанкамон бе сложен да седне на Великия златен трон. Шестима носачи го носеха на рамо с взвод пехота от всяка страна. Музикантите пронизаха въздуха: вой на тръби, зловещо биене на огромните барабани, тропане на систра. Пред трона жреците на Амон с овнешки глави и кожи на пантера вдигаха сребърни кадилници към лицето на своя суверен, който бе внимателно подготвен и инструктиран какво да прави.

Бяха минали само няколко дни от завръщането ни в Тива, когато Царският кръг се събра и бе взето решение Тутанкамон да бъде коронясан за фараон на Египет. Щеше да държи жезъла, ветрилото и скиптъра; името му щеше да се разнесе от преди Третия праг до Делтата. Мен самия ме пренебрегваха; канеха ме на срещите на Царския кръг повече като наблюдател, отколкото като участник. Хората ме избягваха. Разпознавах симптомите. Бях изпаднал в немилост.

Най-накрая денят бе настъпил. Тутанкамон щеше да носи Двойната корона на Египет, щяха да го заведат в храма на Амон, за да му бъде предадена Великата служба. Поканиха ме, дори ми отредиха почетно място, но мълчанието на останалите беше злокобно. Бях белязан.

Тутанкамон се вълнуваше. Аз участвах и дори надзиравах разкошната церемония. За първи път от почти двайсет години щеше да се състои коронация. Царският кръг бе решил също така след коронацията Анхсенамон и Тутанкамон да встъпят в свещен брак. Паметен ден, в който принцът премина на носилка през широката улица. Навсякъде около него ветрила развяваха скъп парфюм, а той едва се виждаше зад облаците тамян. Процесията мина по Улицата на сфинксовете, покрай заоблените стени на храма и блещукащите води на свещените щерни. Горещината ставаше все по-непоносима. Тълпата се увеличаваше — дебела жива ограда от ръкопляскащи хора. Приближихме извисяващите се гигантски колони на храма в Карнак. Това бе не само денят на коронацията на Тутанкамон; това бе възможност да се покаже на народа на Египет, че властта на Амон се е възвърнала; че дните на Атон, Единствения бог, са свършили. Около Тутанкамон се суетяха безброй жреци и пророци, ръководители на церемонията, придворни. Разбира се, най-видно място бе отредено на Царския кръг, най-вече на лорд Ай в бляскави, подчертаващи положението му роби.