Читать «Прокобата Тутанкамон» онлайн - страница 200

Разтревожих се. Дали щеше врагът да премаже отслабените ни сили? Битката продължи на светлината на факлите, мъже пищяха и се биеха, телата боляха от изтощение. Усетих хладния вятър откъм реката, миризмата на гниеща растителност, плисък на вода. Ариергардът ни бе достигнал пристанището и се разпръсна. Мъжете се скриха. През известен период един от знаменосците извикваше и следващата група се отделяше и се впускаше в бяг, за да се качи на баржите. Няколко не прецениха добре разстоянието и паднаха във водата. Виковете на ранените и умиращите размърдаха близкото свърталище на крокодили. От баржите прозвучаха предупредителни викове, във водата бе изсипано масло и мястото бе обсипано със запалени стрели. Писъците откъм реката бяха сърцераздирателни. Нападателите внезапно се оттеглиха.

— Какво става? — извиках на един офицер.

Рев откъм реката ме накара да се обърна. Баржите ни представляваха дълги тъмни сенки наред водата, осветявани тук-там от факли. С изненада установих, че се бяха появили и други баржи, очевидно бойни, разветите им знамена трепкаха на светлината. Това бяха личните знамена на лорд Ай — Златният Хор, Соколът на Египет. Бунтовниците се оттеглиха. От новите баржи слязоха войски наемници, стрелци, тежка пехота, които моментално навлязоха в града, докато друга войска приближаваше откъм източните скали.

— Добре ли си, лорд Маху? — огледах се. Нахтмин в целия си блясък на генерал, с яки за храброст на врата, свали кожения си шлем. — Изглеждаш доста смутен, лорд Маху. Ела с мен! Лорд Ай нареди.

Покатерих се на чакащата малка лодка. Стигнахме до една от бойните баржи. Покатерих се по въжена стълба; на палубата светеха маслени лампи. Зърнах принца и Анхсенамон, седнали върху възглавници под кървавочервен навес, захапали безгрижно по един плод. Тутанкамон скочи на крака с намерението да изтича да ми покаже меча, който Ай му беше дал, но от сенките пристъпи една фигура. Разпознах усмихнатото изрисувано лице на лорд Майа, ковчежника.