Читать «Приливи на Мрака» онлайн - страница 28

— Ти иска говори със Зул’джин? — попита съществото.

Дуумхамър кимна, приемайки, че това е или името, или титлата на водача им.

— Аз ще доведа него тук — предложи съществото.

После се обърна и безшумно изчезна в сенките, изоставяйки четиримата си другари. Те се спогледаха, огледаха и орките, и явно не бяха сигурни какво да правят.

— Ще почакаме — спокойно заяви Дуумхамър пред тях и пред собствените си хора. Той свали главата на чука си на земята и се подпря на дългата му дръжка, заставайки спокойно, но нащрек. Когато видяха, че няма да ги атакува, съществата се поуспокоиха и също свалиха оръжията си. Едно от тях дори седна на земята, но очите му продължиха да следят всяко движение на орките.

— Как те наричат? — попита го Дуумхамър след няколко минути.

— Аз съм Крул’тан — отвърна съществото.

— Оргрим Дуумхамър — каза Дуумхамър и се посочи с пръст. — Ние сме орки от клана Блекрок. Вие какви сте?

— Ние горски тролове — отвърна изненадано Крул’тан, сякаш не можеше да повярва, че не знаят. — От племето Амани.

Дуумхамър кимна. Горски тролове. И имат племена. Това означаваше, че са цивилизовани, или поне много повече от огрите. Тогава за пръв път Дуумхамър реши, че идеята на Блекхенд може да се окаже добра. Тези същества приличаха повече на орки, отколкото на огри, въпреки размерите и силата си. Какви ли съюзници щяха да бъдат? И бяха от този свят — познаваха земята, обитателите му, а също и опасностите.

Мина един час. И изведнъж сенките от дърветата се разпръснаха и придвижиха напред с тихи стъпки, придобивайки формите на тролове, сред които беше и онзи, който избяга по-рано.

— Ти чака Зул’джин? — попита единият от тях, пристъпвайки достатъчно напред, за да може Дуумхамър да забележи мънистата и металните дрънкулки, които висяха от дългите му плитки. — Тук съм!

Зул’джин беше по-висок от останалите тролове и по-слаб. Той носеше разкопчан кожен елек, а около кръста му беше увито някакво парче тежък плат. Около врата му бе намотан дебел шал, който скриваше лицето му до носа и му придаваше зловещ вид. От толкова близо Дуумхамър успя да забележи дори, че кожата му е космата, а след миг осъзна, че изглежда по-скоро като мъх. Троловете са зелени, защото са покрити с мъх! Какви странни същества само!

— Аз съм Дуумхамър и да, искам да говоря с вас — Дуумхамър погледна нагоре към тролския лидер, без да покаже страх. — Моят лидер Блекхенд е водач на оркската Орда. Без съмнение сте забелязвали хората ни в гората.

Зул’джин кимна.

— Виждали вас как чупи дървета, да. Вие по-тромави от човеци — отбеляза той. — Но по-силни. И има оръжия за битка. Какво иска от нас?

Дори през шала Дуумхамър можеше да долови усмивката, която не бе особено приятна.