Читать «Приливи на Мрака» онлайн - страница 161

— Р-р-ааа! — изрева единият от тях, замахвайки със секирата си.

Туралиън блокира удара с чука си, отблъсна тежкото оркско оръжие настрани и го прониза със счупения си меч. Острието премина през бронята и плътта и се вряза надълбоко в корема на орка. Той изпусна оръжието си и се скова, задъха се и стисна с ръце окървавеното острие, но после се свлече на земята с широко отворени, невиждащи вече очи.

— Умри! — извика другият орк и се нахвърли върху Туралиън.

Но паладинът бързо извади меча от трупа на първия орк и веднага замахна с назъбеното му острие към гърлото му. Това не бе достатъчно да спре атакуващия воин, но Туралиън отблъсна удара от секирата му с чука си и замахна отново. Тежкият чук се стовари право върху главата на орка. Ударът явно е бил страшен, защото оркският воин се строполи, от потрошената му глава рукна кръв и той повече не помръдна.

За миг Туралиън сведе поглед към падналите орки и вдигна очи към братята Блекхенд, които изчезваха в далечния край на долината. После погледна към ръба на скалата, където стоеше Кадгар.

— Направи го! — извика паладинът, сочейки с меча на Лотар към портала. — Унищожи го!

— Отдръпни се! — извика Кадгар. — Не знам какво ще стане!

Той едва забеляза кимането на приятеля си, който бързо се отдалечи от масивната каменна структура. Магьосникът и елфските му другари се концентрираха върху портала.

Той почувства силата му и връзката му с този свят и Дренор, и рифта, който бе създал между тях. Той помисли, че рифтът просто ще погълне магията им. А самите светове бяха прекалено големи и мощни, за да им повлияе, особено едновременно. Затова оставаше само порталът. Колкото и да беше мощен, камъкът си бе камък. А камъкът може да се разбие.

Кадгар се концентрира и призова силата си, изпълвайки се с магическа мощ. В тази земя нямаше много сила, но самият Тъмен портал предоставяше изобилие от енергия и нямаше никакви прегради или защити, които да попречат на магьосниците да я използват за нуждите си. Затова Кадгар и другите магьосници започнаха да източват енергията на портала, а после елфите я прехвърлиха на Кадгар. Косата му се изправи, а около лицето и ръцете му запращя енергия. Около него засвистя вятър и като че ли му се привидя светкавица, но това може и да е било просто енергията, която проблясваше пред очите му. Той само се надяваше да е достатъчна.

Кадгар се обърна към Тъмния портал, затвори очи и разпери широко ръце, обръщайки дланите си нагоре. Събра цялата енергия, която бе абсорбирал, и я завихри в нещо като мистично кълбо, което увисна във въздуха, запулсира и заблестя пред очите му. Той почувства кълбото, усети как тупти и колко свободно бе оформено. Идеално. Кадгар насочи сетивата си към портала и енергиите там и се изравни с местоположението му.

И накрая отвори очи. И плесна силно с ръце, обръщайки дланите си в последния миг. Енергийното кълбо се стрелна напред, издължи се и се трансформира в нещо, наподобяващо дълго, остро копие. Копието премина през центъра на портала, енергиите му се разпръснаха по целия Тъмен портал и каменните плочи, които изграждаха страните му. Експлозията разлюля повечето войници на Алианса и много от останалите орки, а самият Кадгар едва се задържа на крака. Но тежкият трегер и четвъртитите колони на портала се взривиха. За късмет на близко стоящите воини на Алианса, експлозията изхвърли по-големите каменни късове в дълбините на портала.