Читать «Приливи на Мрака» онлайн - страница 159

Войниците бяха готови и всички се заизнизваха напред, водейки конете бавно и внимателно, за да не вдигат шум по твърдия червен камък. Скалата леко се издигна и изведнъж рязко се спусна към една дълбока долина, отсрещните скали около която бяха още по-високи. В центъра на долината, както бе докладвал разузнавачът, се издигаше масивна порта, която не се крепеше на никакви стени или други структури. Стоеше си сама и Кадгар зяпна, когато успя да я види напълно.

Тъмния портал — не можеше да бъде друго — беше висок поне тридесет метра и почти толкова широк, и бе изкован от зеленикавосив камък. От двете му страни бяха изваяни ръбати, завъртени фигури, в основата им имаше намръщени черепи, а по краищата им бяха грубо изсечени два зловещо извити шипа. Централната част започваше с груб орнаментиран ръб, а над него продължаваше изчистена, без други украси. Четири широки стъпала водеха до самия портал, който светеше в зелено и черно и пращеше от енергия. Кадгар го почувства като водовъртеж, който излъчва енергия и някакво странно чувство за далечно разстояние. Той усети как се протяга, прониква в земята и засмуква енергийните й нишки в зиналата си паст.

Орките се суетяха пред портала, сякаш не бяха сигурни какво да правят. Бяха повече от тези, които бяха проследили, и явно Туралиън се бе оказал прав — Дуумхамър е оставил част от хората си да пазят портала. Но войниците на Алианса ги превъзхождаха числено. А орките бяха разпръснати на групи, като че ли вече нямаха причина да бъдат заедно и се бяха скупчили като отделни семейства или ловни хайки. Това не беше армия, а сбор на малки групи.

— Сега! — извика Туралиън и се спусна от ръба на скалата.

Плъзна се по дългия склон и едва не се приземи върху няколкото орки, които седяха накрая. Мечът на Лотар се засили напред и прободе единия орк, докато чукът на Туралиън се стовари върху втори и разби черепа му, отблъсквайки го върху първия, който се освободи от меча и се свлече на земята. Утър и паладините го бяха последвали и обградиха Туралиън, който се изправи и се спусна към следващите орки. Армията на Алианса бе плътно зад тях.

Кадгар знаеше, че не е толкова добър с оръжие, колкото с магията си и остана на ръба на скалата заедно с останалите магьосници. Битката беше бърза и решителна. Лотар и Туралиън бяха сплотили войските на Алианса в една мощна единна сила и сега те се биеха като един — всички мъже обединяваха усилия за една обща цел. Копиеносците отбраняваха воините с мечове и секири, а стрелците наблюдаваха всички и при нужда помагаха от разстояние. Орките бяха твърде дезорганизирани и всяка група се бореше поотделно. Това улесни Туралиън, който насочваше хората си към една група и после към друга група орки и или ги избиваха, или ги пленяваха.

Последователно той напредваше през долината, покосявайки орк след орк, и колкото биваха оковавани във вериги, толкова оставаха да лежат мъртви на земята. През това време голяма част от орки, рицари на смъртта и други бяха избягали през портала, вместо да останат, за да срещнат смъртта си или да бъдат пленени. Само една малка раздробена група остана да помага на орките, предпочели да избягат.