Читать «Приливи на Мрака» онлайн - страница 162

После самият портал изчезна, а завихрените му цветове бяха заменени от празно пространство. И Кадгар усети как светът отново може да поеме дъх, след като връзката му с Дренор бе пречупена, привличането на умиращия свят изчезна и природата отново можеше да се възроди.

Магьосникът погледна надолу и видя как Туралиън се изправя на крака. Паладинът бе покрит с камъчета и пръст, но изглеждаше невредим, и дори се усмихна широко към Кадгар, избърсвайки прахта от очите и лицето си.

— Не мисля, че ще могат да го използват отново — извика той и двамата се засмяха с дълбоко чувство на облекчение.

Войната свърши. Алианса победи. Светът им бе в безопасност.

Епилог

— Ще бъде внушителен паметник — отбеляза Туралиън.

Той и Кадгар спряха конете си близо до ръба на скалата и погледнаха към същата долина, където Лотар изживя последната си битка. Пейзажът бе мрачен, груб и пуст — само черни скали и втвърдена лава, с изключение на прясната лава, която проблясваше в червено насред сенките. Въздухът беше гъст и изпълнен с пепел и сажди, а небето изглеждаше сякаш завинаги облачно. Планините наоколо се извисяваха като недоволни стражи. А в далечния край се издигаше Блекрок Спайър.

— Така е — съгласи се Кадгар. — Жертвата му винаги ще блести като символ на верността и смелостта, дори след като всички следи от войната изчезнат.

Туралиън кимна, без да отделя очи от статуята, която бе издигната пред Блекрок Спайър. Регент Андуин Лотар, Първи рицар на Стормуинд и Командир на Алианса стоеше с вдигнат високо меч и щит, взрян в небесата, сякаш ги предизвикваше на двубой. Фигурата му бе покрита с пълна броня, но без шлем и лицето му с ясно изразени черти бе насочено към долината, а погледът му бе и строг, и благ.

— Поне всичко свърши — каза Кадгар.

И наистина беше така. Битката при Тъмния портал беше последната. Малкото орки, които оцеляха, се предадоха и бяха пленени. Никой не беше сигурен какво да правят с тях и затова ги бяха накарали да работят по издигането на статуята на Лотар — ирония, която Туралиън оцени. Щом свършеха тук, сигурно щяха да бъдат изпратени да вършат тежка работа на друго място. Той се съмняваше, че ще бъдат убити, но не можеха просто да ги освободят, в случай че мечтаеха да възродят Ордата. Някои, включително братята Блекхенд, избягаха, но бяха твърде малко, за да представляват сериозна заплаха.

И все пак това вече не бе негова грижа. Теренас и останалите крале щяха да решат този въпрос, когато му дойде времето. След като Лордерон бе прочистен, Теренас бе повел войските си към Алтерак. Той обявил военно положение, свалил от власт предателя Перинолд и го хвърлил в затвора. Съдбата на Алтерак все още не бе сигурна, но Алианса щеше да продължи да съществува, а кралете бяха поискали Туралиън да остане негов Командир. Той приел, вярвайки, че Лотар би искал да продължи делото му. Неговият другар и учител искаше само да защити земята и хората си и той се бе заклел да прави същото.