Читать «Приливи на Мрака» онлайн - страница 158

— Е, почти сигурно е свързано с орките — отбеляза Туралиън. — Пък и ще ни е по-лесно да ги следваме по суша, отколкото през блатата, затова на мен тази промяна в пейзажа не ми пречи.

Останалите кимнаха, макар че Кадгар продължаваше да изглежда замислен. Качиха се на конете си и отново потеглиха.

Няколко нощи по-късно Кадгар вдигна поглед от огъня и изведнъж заяви:

— Мисля, че имаме проблем.

Всички се обърнаха към младия-стар магьосник.

— Обсъдих въпроса с други магьосници и мисля, че разбрахме какво е изменило земята тук — каза той. — Причината е Тъмния портал. Самото му присъствие оказва влияние на света ни, започвайки със земята около него. И смятаме, че се разпространява.

— Защо този портал ще причинява подобна промяна? — попита Утър.

Водачът на Сребърната ръка винаги бе изпитвал неудобство в компанията на магьосници и споделяше всеобщото мнение, че магията им е нечестива и вероятно дори демонична, но по време на дългата война се беше научил поне да приема и дори да уважава Кадгар.

Магьосникът поклати глава.

— Трябва да го видя, за да кажа със сигурност — отвърна той. — Но предполагам, че порталът свързва двата свята — нашия и родната земя на орките Дренор, и прави нещо повече от това да служи само за мост. Някак си обединява двата свята, поне от входната си точка.

— И в техния свят има червени скали? — попита Бран.

— Не само — отговори Кадгар. — Преди известно време получих видение от Дренор и това, което видях там, бе едно пусто място, а земята бе почти същата. Там почти не е останал живот, сякаш самата природа е заличена. Може би магията им е покварила цялата земя. Тази поквара се пренася от портала и всеки път, когато орките използват магията си тук, положението се влошава.

— Още една причина да унищожим портала, значи — заяви Туралиън. — И колкото по-бързо, толкова по-добре.

Приятелят му кимна.

— Да, съгласен съм. Колкото по-бързо, толкова по-добре.

* * *

Изминаха още три дни, преди разузнавачите да се върнат с новината, че орките са спрели движението си.

— Всичките са се покрили в една широка долина — докладва единият. — А по средата й се намира някаква врата.

Кадгар размени поглед с Туралиън, Утър и братята Бронзбиърд. Това трябва да е Тъмния портал.

— Информирайте хората — каза спокойно Туралиън, изваждайки меча на Лотар с една ръка и повдигайки чука си с другата. — Ще атакуваме веднага.

Кадгар отново се изуми от промяната у приятеля си за последните няколко месеца. Туралиън беше станал по-строг, по-решителен и по-сигурен в себе си. От неопитен младеж се бе превърнал в закален воин и опитен командир. Но след смъртта на Лотар около него се бе появила някаква аура — някакво чувство на спокойствие, мъдрост и дори величественост. Утър и останалите паладини излъчваха нещо подобно, но бяха някак си по-дистанцирани, като че ли стояха над проблемите на този свят. Туралиън изглеждаше много по-земен и по-свързан със заобикалящата го среда. Това бе магия, която Кадгар не познаваше, но уважаваше безусловно. В много отношения бе пълна противоположност на неговата магия, която се изразяваше в контрол на елементите и другите сили. Туралиън не контролираше нищо. Той се отваряше към същите сили и получаваше достъп до тях с по-малко усилия и повече финес от един магьосник.