Читать «Приливи на Мрака» онлайн - страница 156

— Къде е този Тъмен портал, който води към орките? — попита той.

Кадгар сви рамене.

— Не знаем точно — призна той. — Някъде в блатистия регион.

— А след като Ордата претърпя такива тежки загуби, накъде ще избягат малцината оцелели?

Привидно старият магьосник се усмихна.

— Към дома.

— Точно така — Туралиън се изправи. — А ние ще ги последваме до този портал и ще го унищожим завинаги.

Кадгар кимна и се отправи към лидерите на отрядите, но спря, когато Утър се приближи към тях.

— Няма повече орки, с изключение на тези, които се предадоха — докладва паладинът.

Туралиън кимна.

— Добра работа. Една група е успяла да избяга, но ще ги проследим и ще заловим или избием и тях.

Утър го изгледа внимателно.

— Ти си поел командването — каза спокойно той.

— Явно да.

Туралиън едва сега се замисли за това. Той бе свикнал да дава заповеди на войниците, както по молба на Лотар, така и докато командирът му беше в Хиндерланда с другата част от армията. И сега сви рамене.

— Ако предпочиташ, мога да изпратя ездач на грифон до Лордерон и да попитаме крал Теренас и останалите крале кого биха избрали за командир.

— Няма нужда — каза Кадгар, връщайки се обратно до него. — Ти беше лейтенант на Лотар и негов заместник-командир. Беше ти поверена половината армия, когато разделихме силите. И ти си единственият избор, който ни остава, след като него вече го няма.

Магьосникът се обърна към Утър с гневен поглед, явно с намерението да предизвика възражение. Но за изненада на Туралиън, Утър кимна.

— Така е — потвърди той. — Ти си командир и ние ще те следваме така, както следвахме лорд Лотар.

Той се приближи и сложи приятелски ръка на рамото му.

— И съм особено щастлив да видя, че вярата ти най-накрая изгря, братко.

Комплиментът прозвуча искрено и Туралиън се усмихна, доволен, че е получил одобрението на по-възрастния паладин.

— Благодаря ти, Утър, Носителю на Светлината — отвърна Туралиън и забеляза изумлението на паладина, чувайки новата си титла. — Така ще бъдеш назоваван от тук нататък, в чест на Светлината, която ни донесе в днешния ден.

Утър се поклони, видимо доволен, обърна се и без да каже нищо повече, се запъти обратно към останалите рицари на Сребърната ръка, без съмнение за да им съобщи новите заповеди.

— Помислих, че ще възрази, че поемаш командването — каза тихо Кадгар.

— Той не го иска — отвърна Туралиън, все още загледан в Утър. — Той иска да води, но само като пример. Приема командването на Ордена само защото води паладини.

— А ти? — попита направо приятелят му. — Ти приемаш ли да водиш всички останали?

Туралиън се замисли и сви рамене.

— Нямам чувството, че съм го заслужил, но знам, че Лотар ми гласува доверие. А аз имам доверие в него и преценката му — той кимна и срещна погледа на Кадгар. — А сега да тръгваме след онези орки.

* * *

Отне им цяла седмица да достигнат мястото, което Кадгар наричаше Блатото на скръбта. Можеха да се придвижат и по-бързо, но Туралиън предупреди войниците си да не изпреварват орките. Първо трябваше да открият портала. После щяха да атакуват.