Читать «Приливи на Мрака» онлайн - страница 131

Единствената разлика между тях бе в числеността. Гул’дан беше довел само два клана — собствения си Стормрийвър и клана на Чо’гал — Туайлайт Хамър. Неговият Стормрийвър беше най-малкият клан и се състоеше само от уорлоци — и всички до един сега бяха с него, оставяйки Туайлайт Хамър да се бият сами с воините на Дуумхамър. Ренд и Мейм Блекхенд бяха довели по-голямата част от своя клан Блек Туут Грин, който бе един от най-големите кланове на Ордата. Воините от Туайлайт Хамър много добре съзнаваха численото им превъзходство. И в хода на битката, след като и двете страни започнаха да дават тежки жертви, тази разлика започна да личи още по-ясно. Фанатичните орки обаче отказваха да се предадат и се биха до последно. Те повлякоха много воини на Дуумхамър след себе си. Самият Чо’гал откъсна ръката на един от най-силните воини на Блек Туут Грин, но и двете секири на орка се забиха в гърдите му, докато друг воин изгуби окото си от добре прицеленото острие на бойна секира… Но накрая огненият бряг бе отрупан с трупове и единствените оцелели бяха воините на Блекхенд.

— Сега — каза Ренд, избърсвайки секирата си в трупа на един орк, от гърдите на когото още струеше кръв, — да намерим Гул’дан. Уорлокът има да отговаря за много неща.

* * *

Гул’дан стоеше в основата на древен храм, чиито външни стени едва се забелязваха от вековния мъх, плесен, корали и налепи, които ги покриваха. Той все пак можеше да забележи следи от архитектурата, която наподобяваше тази в Куел’Талас по своето великолепие и стил. Елфите бяха издигнали тази структура и със сигурност някога тя е била красива и богато украсена. Сега обаче беше груба и нащърбена, а самото здание приличаше по-скоро на естествена купчина пръст, водорасли и отлагания, отколкото на нещо, което е било построено с някаква цел. Но външният вид не бе от значение. Вълнуваше го само пулсирането, което усещаше точно зад очите си, докато силата го привличаше толкова силно, че почти виждаше как трепти около сградата.

— Вътре — каза той на Драк’тул и останалите. — Трябва да влезем вътре.

Той се чудеше дали да ги преведе през главните стъпала към храма. Знаеше, че Гробницата на Саргерас е там и Окото на Саргерас, което се намира в нея, ще му даде невероятна, почти божествена сила. Но не бе сигурен дали ще може да я овладее сам или ще се наложи да я сподели с останалите от Съвета в сянка. Но определящо за решението му бе това, че той всъщност не знаеше какво друго може да крие древният храм. И Гул’дан накрая реши да доведе всичките си помощници и слуги в храма. При нужда винаги можеше да ги убие, когато стигнат до самата гробница.

Той влезе внимателно и призова една сфера от зелена светлина, за да огледа по-добре всичко около себе си. Коридорите и помещенията бяха променени по същия начин, както и външните стени — подът бе покрит с пясък и ситни камъчета, стените бяха окичени с най-различни по вид и размери водорасли и миди. Дори вратите бяха изменени. Краищата им бяха загладени, заоблени и изкривени от съществата, които бяха висели по тях през всичките дълги години.