Читать «Приливи на Мрака» онлайн - страница 130

— Пригответе се за слизане! Щом стъпите на земя, прицелете се в уорлоците. И убийте всеки… всичко, което ви се изпречи на пътя!

* * *

— Не сме сами — Чо’гал информира Гул’дан.

Корабите им бяха акостирали на новия остров, който още се разтърсваше и бълваше пара и от време на време огън и лава. Гул’дан последва жеста на помощника си и видя флотилията, която се приближаваше от другия край на острова. Неговият остров. Съдейки по начина на придвижване, Гул’дан прецени, че не плава, а напредва с гребане, а това обикновено значеше само едно — орки. Войските на Дуумхамър са ги открили.

— Проклет да е! — измърмори Гул’дан. — Защо всеки път трябва да взема решения толкова бързо? Още един ден и щяхме да приключим тук.

Той въздъхна.

— Е, нямаме друг избор. Предай на воините да се подготвят за битка. Ще трябва да ги държите настрани, докато отида до храма и открия гробницата.

Чо’гал се усмихна с двете си глави.

— С удоволствие.

Както всички от клана му, масивният двуглав огър също беше фанатик и горещ привърженик на идеята да участва в инициирането на края на света, за предпочитане с насилие и кръвопролития. Всички орки от клана Туайлайт Хамър поддържаха тази идея и с радост щяха да се бият с всеки и всичко, ако това можеше да ги доближи повече до неизбежната гибел. Нищо че демоничната кръв, която бяха погълнали още в Дренор, беше увеличила стократно естествената им жажда за кръв.

— Няма да минат през нас — обеща огърът, изваждайки дългия си извит меч.

Гул’дан кимна.

— Много добре.

После се обърна и започна внимателно да пристъпва по каменистия остров, а след всяка негова стъпка се вдигаше пара. Драк’тул и останалите некроманти и огрите-магьосници бързо го последваха.

* * *

— Атака! — изрева Ренд, стиснал здраво секирата си, и се втурна напред, следван от воините си. — Убийте предателите!

— Смърт за предателите! — пригласяше Мейм до него.

— На бой! — изрева Чо’гал, вдигна наподобяващото коса оръжие така, че дългото му остро острие проблесна на следобедната слаба светлина.

— Да окъпем земята с кръвта им! — добави втората глава. — Нека смъртта им доведе до края на света!

Двете сили се срещнаха в гръмотевичен сблъсък върху покрития с лава бряг, където орки се нахвърлиха срещу орки. Проблясваха оръжия, падаха и се вдигаха чукове, мечове и копия, въртяха се и се удряха в едно дивашко проявление на енергия, страст и насилие. Навсякъде пръскаше кръв, която оцветяваше гъстия въздух с червена мъгла и потъмняваше близките морски вълни. Земята, все още неравна и нестабилна, стана хлъзгава и много от воините загубваха равновесие и срещаха смъртта си, докато се опитваха да се изправят.

Битката беше яростна. Воините на Чо’гал се бореха като подивели, без да ги е грижа за собствения им живот — целта им беше да нанесат възможно най-много щети и болка. Орките на Дуумхамър се бореха за отмъщение и справедливост — отмъщение за предателството на Гул’дан и битката, която им струваше това. И двете страни вярваха в целите си и никоя от тях нямаше да отстъпи.