Читать «Приливи на Мрака» онлайн - страница 128

Той се заслуша за други въпроси или протести, но такива нямаше и той кимна, доволен. Новите му слуги бяха не само по-силни от старите, но и по-покорни — две черти, които той особено ценеше.

— Кога започваме? — попита накрая Чо’гал.

— Веднага — отвърна Гул’дан. — Защо да чакаме?

Той се обърна и ги поведе към бордовата ограда, а помощниците му се наредиха от двете му страни. После затвори очи и се фокусира върху силата, която се намираше някъде дълбоко под тях. Достигна я много лесно и щом я прихвана здраво, започна да дърпа магически енергията и източника й към себе си. В същото време се протегна мислено към обкръжението на тази сила и започна да повдига и него. Небето над тях потъмня, а морето около корабите се развълнува.

— Хванах я — изскърца той със стиснати зъби на помощниците си. — Свържете се с магията ми и ще я усетите. Излейте енергиите си в това, което съм изградил, и повдигайте заедно с мен. Веднага!

Той усети промяната първо, когато се присъедини Чо’гал, а след него и останалите. Небето над тях придоби наситен червен оттенък, а над главите им отекнаха гръмотевици, започна да се лее силен дъжд и яростни вълни люлееха кораба. Огромната тежест, която първоначално почувства, олекна и тегленето стана значително по-лесно. И все пак не беше леко, но поне поносимо, вместо мъчително. И при всеки следващ напън присъствието на магията се усещаше все по-силно. Той я обхващаше все по-здраво, а също и обкръжението й. Самата природа се бореше срещу тях, но те не отстъпваха.

Стояха така четири часа — неподвижни пред очите на останалите воини, но силно фокусирани върху борбата с титаничните сили. Водата ги обливаше отгоре и отдолу. Гръмотевиците ги оглушаваха. Светкавиците ги ослепяваха. Корабът се подмяташе във всички посоки, воините стискаха здраво греблата си и едва се задържаха на местата си. Някои от тях поглеждаха към Гул’дан и останалите уорлоци за инструкции, но никой от тях не помръдваше, докато корабът застрашително се накланяше ту на едната си страна, ту на другата…

После от развълнуваната вода малко пред първия кораб изригна огън, изви се дим и въздухът се изпълни с пламъци, пепел и пара. През песъчливия горещ въздух те видяха как нещо пробива водата като клюн на птица. Нещото се оказа скала и докато воините я наблюдаваха, прекалено изумени, за да правят друго, освен да мигат с отворена уста, тя се уголеми, бързо се издигна над вълните, а от и около нея изригна лава.

Малката скала се превърна в голям камък, камъкът стана малко плато, платото се разшири в тераса, а терасата нарасна до малка камениста равнина. Малко след това от бурното море се появиха и други форми, но те се оказаха свързани и когато морето се отдръпна от тях, орките видяха как пред очите им се издига цял остров, бълващ лава, пламъци, пепел и пара. Със силно стържене на повърхността се появи втори, по-малък остров, а след него трети и четвърти.

Накрая, когато небето от пурпурно червено възвърна оловносивия си цвят и вълните се смалиха дотолкова, че най-големите бяха колкото най-високата мачта на кораба, Гул’дан отвори очи. Той се олюля леко и се подпря на оградата, същото направиха и някои други уорлоци. Той вдигна очи към новата островна верига, която все още пушеше от рязкото си издигане, тътнеше и скърцаше, за да се намести на новото си място, и се усмихна.